Категории (Аристотел): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
листи |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''„Категории“''' ({{lang|grc|Κατηγορίαι}}; {{lang|la|Categoriae}}) е кратко съчинение, което е схващано като [[Аристотел]]овото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина {{lang|la|praedicamenta}}), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: субстанция, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). [[Аристотел]] възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.
В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничават три дяла, встъпителният (гл.
Пълното изброяване до десет категории се открива още веднъж единствено в ''Топика'' (109b21-3), като на повече от 60 други места из текстовете на Аристотел фигурират непълни списъци.<ref>Apelt O., ''Die Kategorielehren des Aristotels'', Leipzig, 1991; на две други места (''Метаф.'' и ''Евд. Ет.'') към категориите е причислено
''Категории'' става първата книга в т.н. „Органон“, набор от шест книги<ref>„Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения“</ref>, в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите преведени на латински от [[Боеций]], което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.<ref name="Intro"/> Известни са около 200 средновековни латински коментара,<ref> Lloyd N., ''Medieval Commentaries on Aristotle's Categories'',
В началото на 19 век, когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, [[Фридрих Тренделенбург]] обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на граматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно [[Емил Бенвенист]] недвусмислено доказва правотата на тази бележка.<ref>Бенвенист Е., „Мисловни и езикови категории“, в сб. „Езикът и човекът“, София: „Наука и изкуство“, 1992, с.61 – 73</ref>
|