Роден е на [[2 април]] [[1933]] г. в бившето село [[Попово (Пернишко)|Попово]], [[област Перник|Пернишко]] (днес територията му е част от дъното на [[язовир]] „[[Студена (язовир)|Студена]]“).Следтова се мести в Курило(Нови Искър).Завършва гимназия през [[1952]] г. Следва право в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]]. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „[[Български писател]]“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „[[Литературен форум]]“ (1963) и „[[Мултифилм]]“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „[[Българска кинематография]]“. През същата година е приет за член на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]], а през 1980 г. е избран за член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.<ref name="Литернет">[http://liternet.bg/publish3/kpavlov/index.html Страница на Константин Павлов в Литернет]</ref> <ref>Милена Димова, [http://www.segabg.com/article.php?issueid=3107§ionid=7&id=0001601 „Поезията ни загуби Константин Павлов“], в. „Сега“, 30 септември 2008 г.</ref>
[[File:Razum - 2003 - 4.jpg|мини|200px|Корица на четвъртия брой на консервативното списание „[[Разум (списание)|Разум]]“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов.]]