Латински език: Разлика между версии

Основната форма на глагола е безличната глаголна форма ({{lang|en|infinitive}}), която не е спрегната по лице и число, а само изразява същността на действието – това е неопределителното наклонение (НН). То може да бъде деятелно или страдателно, сегашно или минало. В зависимост от окончанието на НН се определя и от кое спрежение е глаголът, като в латинския се разграничават четири спрежения.<ref>За сравнение, в българския език се разграничават три спережения на глаголите.</ref>

Например, сегашният деятелен инфинитив ''laudare'' показва, че глаголът е от I спрежение, защото окончава на ''-are''. Сегашният страдателен инфинитив е ''laudari''. Тъй като българският е загубил своя инфинитив, и е прието основната форма да се дава с представката „да“ и глагола в 1 л., ед.ч., то можем да преведем горните съответно като: ''да възхвалявам'' и ''да бъда (съм) възхваляван''.

==== Залози ====

Глаголите в латинския приемат два залога – '''деятелен''' (когато подлогът извършва действие върху прякото допълнение<ref>''Direct object'' на английски.</ref>) и '''страдателен''' (когато допълнението заема положението на деятел, а действието възвратимо се извършва върху него).

* {{Уикипедия|la}}

* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=LTN Латинският език на Ethnologue]

 

; Речници