Разлика между версии на „Сенат“

75 bytes added ,  преди 2 години
+изт
(+изт)
{{без източници}}
{{Към пояснение|Сенат|Сенат (пояснение)}}
{{Древен Рим}}
'''Сенат''' ([[латински език|лат.]] ''senatus'', от ''senex'' – Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в [[древен Рим]].<ref name="brit_Sena">{{Цитат уеб | заглавие = Senate | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]]| дата =
| достъп_дата = 8 май 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/topic/Senate-Roman-history | език = en | цитат = }}</ref>.
 
Нито един законопроект не постъпвал за разглеждане в Народното събрание, ако преди това не е бил обсъден от Сената. Но дори закон, приет от народното събрание, влизал в сила, само след одобряването му от Сената. Така Сенатът се явявал контролиращ по отношение на Народното събрание и водел дейността му в исканото от него направление.
 
Сенатът възниква от Съвета на старейшините на патрицианските родове в края на царската епоха (ок. [[6 век пр.н.е.|VI в. пр. Хр.]]).
 
С установяването на [[Римска република|Римската република]], заедно с магистратите и Народното събрание ([[Комиции]]те) става съществен елемент в обществения живот. В състава на Сената влизали бивши магистрати и в него се концентрирала политическата сила и държавния опит на Рим. Сенатът можел да се свиква само от висшите магистрати - – [[диктатор]], [[Консул (Древен Рим)|консули]], [[претор]]и.
 
Членовете на Сената се делили по рангове според длъжностите, които са заемали преди това ([[Консул (Древен Рим)|консул]], [[претор]], [[едил]], [[трибун]], [[Квестор (Древен Рим)|квестор]]). По време на дискусии, сенаторите получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на Сената стоял [[принцепс]] (''princeps senatus-при Август този принцип означавал правото на императорът пръв да говори в Сената'')
През III-I в. пр. Хр. Сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление.
 
Постановленията на сената – '''сенатус консултум''' (''s. c.,'' ''senatus consulta'') имали силата на закон, също както и постановленията на Народното събрание и събранието на [[плебеи]]те – [[плебисцит]]а.
 
В императорската епоха властта на Сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на [[император]]а, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност Сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на Сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от [[Октавиан Август]], императорът на Рим носил титула „[[принцепс]]“ – т.е. „пръв от сенаторите“.
* управление на [[Юлий Цезар]] – 900 души
* управление на [[Октавиан Август]] – отново 600 души
* в периода на Късната[[Късна античност|късната античност]] ([[доминат]]а) – 2000 души.
* При Исус – само 24.
* в периода на Късната античност ([[доминат]]а) – 2000 души.
 
Първоначално в Сената влизали само членове на изконно римски фамилии, но от I в. пр. Хр. това право получили и [[италийци]]те, а във времето на [[Римска империя|империята]] – даже и знатни провинциалисти.
При [[Диоклетиан|Диоклециан]] (края на III в. сл. Хр.) Сенатът бил превърнат в градски съвет на Рим, а при [[Константин Велики]] ([[4 век|IV в. сл. Хр.]]) бил учреден Сенат в [[Константинопол]], равен по права със Сената в Рим.
 
== ДругиИзточници ==
<references />
[[Римски императори|Римският император]] [[Калигула]] прави [[кон]]я си [[Инцитат]] [[рим]]ски сенатор, за да се подиграе със Сената и за да докаже властта си.
 
{{Древен Рим-мъниче}}
 
[[Категория:Римско царство]]