Храна: Разлика между версии

'''Правото на храна''' е човешко право произлизащо от Международен пакт за икономически, социални и културни права (чл.11, ал.1 и 2). Пактът признава правото на адекватен стандарт на живот, включително адекватно хранене. Също така и фундаменталното право на свобода от глад (ООН, 16-12-1966).

''Здравословното хранене'' е свързано с редовно ежедневно хранене, през приблизително равноотдалечени интервали от време. Здравословното хранене трябва да включва умерени, но разнообразни по съдържание и количества храна, съобразени с индивидуалните потребности.

Исторически обусловено, в различни култури се спазват различни '''възгледи, традиции и начини''' (способи) за приготвяне, сервиране и консумиране на храна. Тези възгледи изграждат и оформят представите за ''кухните на различните народи'', както и за ''кулинарните традиции'' в по-широк план.

Основните '''групи храни''' са ''от растителен произход''. Най-ценните са плодовете и зеленчуците. Ястията, приготвяни само от зеленчуци в традиционната българска кухня са наричани ''леки'' или ''постни''. В глобален възглед това са всички включени във вегетарианските храни.

Втората група храни са тези ''от животински произход'', които са източник на белтъчини (протеини) – яйцата, млякото и млечни продукти. Не съществува ясна концепция, относно включването на продукти от тази група във вегетарианските храни. В българската кухня, включване на белтъчини от животински произход (яйца, мляко, млечни изделия) е приемливо за вегетарианска кухня.

Третата група храни (като хранителни продукти) са мазнините. Те се делят на такива ''от животински произход'' и мазнини ''от растителен произход''. Когато се говори за непреработен вид те се наричат мас /мазнина от животински/ или масло /от растителен или млечен произход/. Не всички растителни масла са продукт за храни.

Неосновна група храна е тази, на храна от ''месо'', придобито от плътта на умъртвени животни. Съществуват много концепции, които постулират, че тези храни могат да бъдат изключени изцяло от хранителния режим на хората и доста индивиди и общества спазват тези принципи. Но европейският, както и световният възглед е, че храненето с месо от животни е исторически дълго наложен навик, който не е приемливо да се премахва или забранява. Българските традиции през вековете са налагали периоди, в които месата са изключвани от храната за определени кратки или по-дълги сезонни периоди, като обичаят се нарича „постене“ или „пости“. Тези обичаи са следствие на комбинирани ритуали от езически и православни канони. Съществуват твърдения, че подобен режим се отразява здравословно на организма.

Относно '''дневния режим''' в ''начините на хранене'' – българите възприемат три вида хранене – закуска (закусване), обяд (обядване, обедно хранене) и вечеря (вечерно хранене). Закуските могат да бъдат няколко, като за основна се смята сутришната (ранна или първа закуска). Обядът е съставен от три блюда – предястие, ястие и десерт. Предястие е първото ястие, което се поднася. Обикновено е нещо леко (супа, салата). След него идва основно. И накрая е десерта. Той обикновено е някакъв сладкиш, плод или подсладен продукт (като плодово кисело мляко или сладка извара). На вечеря обикновено не се поднасят течни предястия, освен в случаите, когато такива се приготвят като основно вечерно ястие /обикновено през зимния период: пилешка супа, [[шкембе чорба]], супа с макаронени изделия и др/. От вечерното меню често се изключва и десерта.

Думата произлиза от старобългарската '''{{Кирилица|храна}}''', която е от общославянската ''*xorna'', за която пък се предполага, че е заемка от иранските езици<ref>За славяните е известно, че имат досег със северните ирански племена.</ref> Дерксен я свърза с авестийската дума *xᵛarəna, със значение на „храна“.

[[Умами]], японската дума за вкусно е малко позната в европейската култура, но има голяма традиция в азиатската кухня. Умами е вкусът на глутаматът, специално на [[мононатриев глутамат]]. Характеризира се като ароматен, плътен, и богат на вкусове продукт.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=5oKHDQAAQBAJ&pg=PA36&dq=umami+is+characterized+as+savory,+meaty,+and+rich+in+flavor#v=onepage&q=umami%20is%20characterized%20as%20savory,%20meaty,%20and%20rich%20in%20flavor&f=false|title=Healing Herbal Teas: Learn to Blend 101 Specially Formulated Teas for Stress Management, Common Ailments, Seasonal Health, and Immune Support|last=Farr|first=Sarah|date=2016|publisher=Storey Publishing|isbn=9781612125749|език=en}}</ref> [[Сьомга]]та и [[гъби]]те са храни с висока стойност на умами.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=njypDQAAQBAJ&pg=PT86&dq=%C2%A0 +%22Salmon%22,+mushrooms+are+foods+high+in+umami.#v=onepage&q=%C2%A0 %20%22Salmon%22,%20mushrooms%20are%20foods%20high%20in%20umami.&f=false|title=Wine: The Essential Guide to Tasting, History, Culture and More|last=Feely|first=Caro|date=12 ноември 2015|publisher=Summersdale Publishers LTD|isbn=9781783726837|език=en}}</ref> Необходимо е да се отбележи, че някои научни изследвания подлагат на критики употребата на мононатриев глутамат (известен като китайска сол) за овкусител поради редица потенциални опасности.

Погледнато в исторически план, човечеството е изправено пред вечен проблем за съхранението на придобитата храна за продължителен период, който е решен<ref>Както при промишленото, така и при домашното производство.</ref> чрез различни способи за съхранение в зависимост от вида на суровините и изделията. Такива са:

* [[Лиофилизация]]- – използва се иза приготвяне на [[космическа храна]];

Според степента на обработеност и готовност за непосредствено потребление храните се делят на: суровини, [[полуфабрикат]]и и крайни изделия.

=== Топлинна обработка на храната ===

**[[Поширане]]то е разновидност на варенето, при което варенето се извършва при температура от около 80 градуса, при което водата не кипва.

=== Механична обработка на храната ===

==== Смути ====

==== Шейк ====

=== Химическа обработка на храната ===