Павзаний: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 54:
„Ελλάδος Περιήγησις“ („Описание на Елада“) се състои от 10 книги. Макар че няма голяма литературна стойност и стегнатият и изкуствен стил на Павзаний се различава доста от изящността на класическите образци, информацията, събрана в тези десет книги, е един неизчерпаем извор за неизброимото архитектурно богатство на Елада от онова време, ценен извор и за последвалите исторически и археологически проучвания на региона.
 
Така нареченатаПървата книга „Αττικά“ (Нещата в Атика) описва пътуването на Павзаний около 150 година. Обиколката си в [[Арголида]] и [[Коринт]] той осъществява през [[155]] г. и тя малко по-късно прелива в посещението му на [[Лакония]] и [[МесенаМесения]]. Вероятно „Κορινθιακά“ (Коринт), „Λακωνικά“ (Лакония) и „Μεσσηνιακά“ (Месена) са завършени преди 173 г., защото самият автор споменава, че през тази година той пише „Ηλιακά“ (в 2 книги), „Αχαϊκά“ (Ахея) и „Αρκαδικά“ (Аркадия) и една трета книга – Βοιωτικά (Беотия) и Φωκικά (Фокида). Последните книги най-вероятно са видели бял свят по време на управлението на [[Марк Аврелий]] (161 – 180 г.).
 
Със своите сведения Павзаний се превръща за следващите поколения както в богат извор на познания по митология, политическа история и народна култура, така и в точен наръчник по антична топография за бъдещите археологически проучвания – особено когато започват разкопките в [[Керамейк]] и [[Дипилон]] ([[1874]] г.), в древна [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]] ([[1875]] г.), в акропола на [[Микена]] ([[1876]] г.), в [[Орхомен]] в [[Беотия]] ([[1880]] г.), в [[Асклепейон]]а на [[Епидавър]] ([[1881]] г.), в Елевзина (1882 г.), на [[Атина|Атинския]] [[Акропол]] и [[Тиринт]] ([[1884]] г.), в [[Мантинея]] ([[1887]] г.), в [[Делфи]] ([[1892]] г.) и на много други места.
Ред 61:
Ръкопис с Павзаниевия текст е спасен при разграбването на Константинопол от турците заедно с други антични свитъци и е съхранен във Венеция. През 1516 г. е издаден там, но същинската му критична обработка е през втората половина на XIX век. През 1903 г. издателство Teubner в Лайпциг го публикува в три тома (препечатани през 1967 г. в Щутгарт). Те са последвани от днес меродавното издание на M. H. Rocha-Pereira. 1973, 1977, 1989. 3 vol. Teubner. Leipzig и съпътствувани от двуезичните серии на W. Jones в поредицата Loeb от 1918 – 1935 г.
 
На български книгата е издадена от Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към [[БАН]] в превод на Валерий Русинов и бележки на Кирил Йорданов<ref>{{cite book |title= Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод)|last=Павзаний |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2004|publisher=Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН |location=София |isbn= |pages= |url=https://antichniavtori.wordpress.com/opisanienaeladacontents/ |accessdate= |quote= }}</ref>
 
== Източници ==
Ред 75:
* Pirenne-Delforge, Vinciane. Retour à la source. Pausanias et la religion grecque. Liège, 2008 (Kernos Suppléments, 20).
* Хинковски, Симеон. Митологичното и историческото в трета книга Лаконика на Павзаний – Описание на Елада. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., 2010,
 
== Външни препратки ==
* [http://antichniavtori.wordpress.com/opisanienaeladacontents/ Павзаний. Описание на Елада.]
 
[[Категория:Древногръцки писатели]]