Скопско българско педагогическо училище: Разлика между версии

'''Педагогическото българско мъжко училище в [[Скопие]]''' има за цел да подготвя учители за голямата [[скопска епархия]] и за цяла [[Македония (област)|Македония]]. Педагогическите курсове от [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се отдават стипендии.

 

[[Файл:Skopje Bulgarian Pedagogical School Teachers and Students in 1908.jpg|мини|ляво|250п|Учители и ученици от педагогическото училище - първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров - омилетика, неизвестен учител от Щип, [[Павел Ковачев (революционер)|Павел Ковачев]], Атанасов, [[Трайко Благоев]] - директор на училището, архимандрит [[Протасий Пампулов (духовник)|Протасий]], Ефремов, Александър Иванов и други]]

Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище<ref name="il113">Илюстрация Илинден, бр.113, стр.11-13</ref>. През учебната 1895-1896 година [[Българската екзархия]] обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 -1897 година училището има вече и II курс.<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.</ref> Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.

 

Отделно в Скопие се отварят и [[сърби|сръбско]] училище през 1892 година, [[Католицизъм|католическо]] училище през 1894 година и [[власи|влашко]] училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_2/vk2_1_6.html Кънчов, Васил, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, I. изд. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898; Библиотека, II, кн. XIII, 1896, стр.77-83]</ref>

 

 

Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915-1918).

 

 

* {{флагче|България}} [[Христо Матов]] (1895-1898), директор и преподавател по литература

* {{флагче|България}} [[Неофит Скопски (екзархийски митрополит)|Неофит Скопски]] (1895-1899), преподавател по църковна история

* {{флагче|България}} [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов]] (1895/1898), преподавател по френски език и псалтика

* {{флагче|България}} [[Сребрен Поппетров]] (1895/1898), преподавател по литература

* {{флагче|България}} [[Евтим Наков]] (1895/1898), надзирател в пансиона и преподавател по математика

* {{флагче|България}} [[Коста Николов (просветен деец)|Коста Николов]]

 

 

{| class="wikitable collapsible collapsed"

* {{флагче|България}} [[Атанас Албански]], революционер

* {{флагче|България}} [[Борис Дрангов]], военен и революционер<ref> Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия - [http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008.]</ref>

* {{флагче|България}} [[Димитър Ацев]], комунист

* {{флагче|България}} [[Дончо Лазаров]], революционер

* {{флагче|България}} [[Христо Попантов]], революционер

 

* [[Битолска българска класическа гимназия]]

* [[Одринска българска мъжка гимназия]]

* [[Серско българско педагогическо училище]]

 

<references />