Преспа (град): Разлика между версии

[[Файл:Agios Ahilleios Mikri Prespa 200704.JPG|мини|upright=1.0|Останки от базиликата „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“ в Преспа]] Допустимо е същинският град – средище на тази агломерация от селища, крепости и манастири – да се търси на остров Свети Ахил.<ref name="KME" /> Той е най-големият от трите изброени острова (дълъг е 1700 м и широк – 500 м).<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html I/2: 631- – 632]</ref> На Свети Ахил са открити развалини на няколко църкви. Сред тях е и голяма базилика, която според някои изследователи е един от седемте големи храма, построени от княз [[Борис I]] след [[Покръстване на България|покръстването]]<ref name="encyclbg1"/>, а според други е строена от тесалийски гърци по заповед на Самуил<ref name="PrinzLdM"/>. По своя архитектурен план тя наподобява отчасти Голямата базилика в старата българска столица [[Плиска]]. Сред развалините ѝ са се запазили паметници на ранносредновековната живопис и скулптура в българската държава<ref>Ваклинов, [http://www.promacedonia.org/sv/sv_4_3.htm 232, 235- – 237] (9.8.2008)</ref>. От вътрешната страна на апсидата са изписани имената на епископиите, подчинени на българския патриарх в края на X век<ref name="encyclbg1">Енциклопедия „България“, I: 159- – 160</ref>. Централната част на острова заедно с височините Кале и Кулата изглежда е била укрепена. По-ниската и бреговата част е била застроена с църкви и вероятно жилищни постройки. Тя е образувала нещо като външен град. Северният край носи името ''Порта''. Може да се предположи, че и външният град е разполагал със защитна система.<ref name="KME" />

Градът придобива голямо политическо значение след 971 г., когато българската столица [[Велики Преслав]] е завладяна от [[Византия|византийците]] (вижте [[Българо-византийски войни]]). Преспа е едно от средищата на [[въстание на комитопулите|въстанието на комитопулите]], които отхвърлят византийската власт от западните български земи. Изказана е хипотеза, че езерният град е резиденция на най-стария от четиримата [[комитопули]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], преди да бъде убит през 976 г.<ref>Ангелов, Чолпанов, 32</ref> По-късно в града се установява [[Самуил]], който, макар и без владетелска титла, на практика управлява сам българската държава след убийството на [[Арон (комитопул)|Арон]] през 987 г. и особено след пленяването на цар [[Роман (цар)|Роман]] в 991 г. На това основание се твърди, че през тези години Преспа се превръща в официална столица на царството<ref name="angcholp38">Ангелов, Чолпанов, 38</ref>.<ref name="nik171-172">Николов, 171- – 172</ref> Съгласно ''Енциклопедия „България“'' градът е столица още от 973 до 996 г.<ref>Енциклопедия „България“, V: 453- – 454</ref>, според Кирило-Методиевската енциклопедия – поне до 1015 г.<ref name="KME" />, но много [[медиевистика|медиевисти]] не приемат това виждане. Според едни в периода след падането на Преслав поне до 986 г. държавно-политически център на България е град [[София|Средец]]<ref>Николов, 167</ref>. Други смятат, че Преспа никога не е бил официална столица на Самуилова България, за разлика от [[Скопие]] и [[Охрид]]<ref name="pavl">Павлов, [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил]</ref>.

След превземането на крепостта [[Лариса]] в [[Тесалия]] през 983<ref name="angcholp38"/> или 985 г.<ref name="pavl"/> Самуил отнася в Преспа мощите на [[Ахил Лариски|Свети Ахил]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html I/2: 630]</ref>. На името на този светец е кръстен големият [[Свети Ахил (остров)|остров]] на Малкото Преспанско езеро<ref name="encyclbg1"/>. По Самуилово време на острова са издигнати дворци<ref name="nik171-172"/>, свързани с крепостна кула на насрещния бряг посредством изкуствен насип<ref name="angcholp38"/>. На източния бряг на езерото, край по-късното село [[Герман (Ном Лерин)|Герман]], през 992- – 993 г. [[комитопули|комитопулът]] оставя паметен надпис на своите родители, [[Никола (комит)|Никола]] и [[Рипсимия]], и на най-големия си брат, Давид<ref>Иванов, Български старини, 23- – 25</ref><ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html#12. I/2: 606- – 607 (бел. 12)]</ref> (виж [[Самуилов надпис]]). Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за [[цар]], в Преспа е седалището на [[българска патриаршия|българската патриаршия]]<ref name="nik171-172"/>. Впоследствие то се премества в Охрид<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html I/2: 666]</ref>. [[Герман (български патриарх)|Българския патриарх Герман]], [[предстоятел]] на българската православна църква по времето на цар [[Самуил]] в края на X век, мести седалището си от [[Воден]] в Преспа и е починал тук около 1000 година.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-1|26- – 27}}</ref>

Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в [[Беласишка битка|Беласишката битка]] цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html I/2: 697, 700- – 701]</ref> Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз [[Иван Владимир]], убит по заповед на цар [[Иван Владислав]]<ref name="nik171-172"/>. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта и я прекръства на ''Констанция''<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html I/2: 736]</ref>.

* Георгиев, П. ''Преспа'', в: ''Кирило-Методиевска енциклопедия'', т. III, стр. 327- – 331, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2003, ISBN 954-430-943-8

* Златарски, В. [http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html ''История на българската държава през средните векове, том 1, част 2: От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852- – 1018)''], Издателство „Наука и изкуство“, София 1971 (достъпно в Интернет от сайта [http://www.promacedonia.org/index.html ''Книги за Македония''] на 27.7.2008)

* Иванов, Й. ''Цар Самуиловата столица в Преспа'', в: Известия на българското археологическо дружество, т. I, 1910, стр. 55- – 80.

* Кънчов, В. [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_5.html ''Избрани произведения'', Том I,] София, 1970, стр.214- – 216 и 218- – 219