Владимир Трендафилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Варна]], [[НРБ|България]]
| роден-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{България}}
| брак = [[Кристин Димитрова]] (? – 2019; смъртта му)
| деца = 2 (едно от които е Константин Трендафилов)
| подпис =
| сайт = [http://vladimirtrendafilov.wordpress.com/ Блог на Трендафилов]
Line 15 ⟶ 16:
{{Личност/Писател
| категория = писател
| период = 1979 – 2019
| жанрове = [[стихотворение]], [[есе]]
| теми =
Line 30 ⟶ 31:
| учил-при =
| работил-в = [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград)]]<br>[[Софийски университет]]
| студенти = [[Надежда Радулова]]<br>[[Ангел Игов]]<br> и други
| публикации = „Неизличимият образ в огледалото“ (1996)<br>„Кризата, която обнадеждава“ (2009)
| известен-с =
Line 40 ⟶ 41:
 
== Биография ==
Роден е във [[Варна]] през 1955 г. Завършва английска филология в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]].
Роден е във [[Варна]] през [[1955]] г. Завършва английска филология в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]]. Две години работи като редактор в издателство „[[Народна култура]]“ (1981-1983), а след това е преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Катедра по англицистика и американистика (англо-български превод, английска стилистика, съвременна британска поезия) (1983-2001). През 1997 г. става доктор по филология, след като защитава дисертация на тема ''„Неизличимият образ в огледалото: актуална българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през XIX и началото на XX век“''. През [[2001]] г. напуска Софийския университет и започва работа като езиков мениджър в „Български текст“ ЕООД – частна агенция за превод и субтитриране на филми (2001-2003). Изпълнителен директор на издателство „Апострофи“, София (2003-2004). Преподавател по английска литература в Катедра по англицистика на [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград)]] (2004-2013). От началото на 2013 г. е на работа пак в Катедра по англицистика и американистика към Софийския университет, където води лекции по съвременна британска литература. Хабилитира се като доцент с изследването ''„Дебютът Дикенс: Начална рецепция на английския автор и на творчеството му в България“'' (2005). Професор от 2011 г. в [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|Югозападния университет „Неофит Рилски“]] в [[Благоевград]] и от 2013 г. в [[Софийския университет]].
 
Роден е във [[Варна]] през [[1955]] г. Завършва английска филология в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]]. Две години работи като редактор в издателство „[[Народна култура]]“ (1981-1983), а след това е преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“, Катедра по англицистика и американистика (англо-български превод, английска стилистика, съвременна британска поезия) (1983-2001). През 1997 г. става доктор по филология, след като защитава дисертация на тема ''„Неизличимият образ в огледалото: актуална българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през XIX и началото на XX век“''. През [[2001]] г. напуска Софийския университет и започва работа като езиков мениджър в „Български текст“ ЕООД – частна агенция за превод и субтитриране на филми (2001-2003). Изпълнителен директор на издателство „Апострофи“, София (2003-2004). Преподавател по английска литература в Катедра по англицистика на [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Благоевград)]] (2004-2013). От началото на 2013 до смъртта си през 2019 г. е на работа пак в Катедра по англицистика и американистика към Софийския университет, където води лекции по съвременна британска литература и семинари по хорър литература и превод. Хабилитира се като доцент с изследването ''„Дебютът Дикенс: Начална рецепция на английския автор и на творчеството му в България“'' (2005). Професор от 2011 г. в [[Югозападен университет „Неофит Рилски“|Югозападния университет „Неофит Рилски“]] в [[Благоевград]] и от 2013 г. в [[Софийския университет]].
 
Член на [[Сдружение на българските писатели|Сдружението на български писатели]] (но е сред подписалите Декларация през 2005 г. за готовността си да го напусне поради фактическото му несъществуване<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2384/c-deklaracia.htm „Декларация“], в. „Култура“, бр. 34 от 7 октомври 2005 г.</ref>).
Line 46 ⟶ 49:
С решение № 2-1143 от 13.12.2017 г. [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] установява и обявява, че от 14 април 1980 г. Трендафилов е сътрудничил на [[Държавна сигурност]] (ДС) в качеството си на [[Секретен сътрудник (държавна сигурност)|агент]] на [[Държавна сигурност#Политическа полиция|VI управление (Политическа полиция)]], 2 отдел (младежта, спортните организации и студентите) и 9 отдел (средствата за масова информация). Псевдонимът му на агент е „Богдан“. Не е известно дали е бил свален от действащ оперативен отчет на ДС.<ref name="КомДос2-1143/2017-12-13">{{cite web | year = 2017 | url = https://comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=1148 | title = Решение № 2-1143 от 13.12.2017 г. - Литературен вестник | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА }}</ref>
 
Женен е за поетесата [[Кристин Димитрова]], с която имат две деца. Единият му син е писателят и певец Константин Трендафилов, известен като „Папи Ханс“.
 
Владимир Трендафилов умира на 63 години на 8 май 2019 г.<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-prof-vladimir-trendafilov/ ploshtadslaveikov.com]</ref><ref>[https://dnes.dir.bg/obshtestvo/pochina-prevodachat-na-jeyts-prof-vladimir-trendafilov dnes.dir.bg]</ref>
 
== Творчество и критика ==
Line 104 ⟶ 109:
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]]
[[Категория:Български блогъри]]
[[Категория:Родени във Варна]]