Самуил: Разлика между версии

| място на смъртта= [[Преспа (средновековен град)|Преспа]],<ref>Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html с. 701 – 702]; Павлов, Пл., [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил и „българската епопея“]; Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136 – 137; Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, София 2005, с. 172</ref> [[България]]

| colspan="8" | <big>'''Самуил'''</big><br/><small>(роден X век, умира 6 октомври 1014,<br> управлява 997–6997 – 6 октомври 1014)</small>

Около 978 г.<ref name="vmro-rousse1">Павлов, Пл., [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил и „българската епопея“]</ref> двамата синове на цар [[Петър I (България)|Петър]] – [[Борис II|Борис]] и [[Роман (цар)|Роман]], които са пленени от византийците при превземането на Преслав през 971 г., се завръщат в България при не съвсем изяснени обстоятелства.<ref>П. Петров, ''„Восстание Петра и Бояна“''. Някои автори описват събитията като бягство на Борис и Роман от византийския плен (виж. Андреев, 1999). Други смятат, че византийците умишлено са допуснали Борис и Роман да избягат, с надеждата, че завръщането им ще предизвика раздор в българския лагер (виж. Златарски, 1971, стр. 625 срав. с Косев, Петров, Тъпкова-Заимова, 1981, стр. 402 – 403). Според Файн достигналите до нас сведения са недостатъчни за категорично заключение по обстоятелствата, при които братята са напуснали Константинопол (виж. Fine, 1983, стр. 189).</ref> На границата Борис е убит по грешка от български граничар, който е заблуден от византийските му дрехи. Борисовият брат Роман успява да обясни кой е, отведен е при Самуил във [[Видин]]<ref>Златарски идентифицира Видин с [[Воден]]. Според него Роман е бил приет и обявен за цар именно във Воден.(виж Златарски, Ч.2, стр. 622 – 623) Изворите обаче сочат, че Борис и Роман са пресекли границата с България към Ихтиманската клисура, поради което е по-вероятно да е бил отведен във Видин, където при това се намира и седалището на Самуил.</ref> и е провъзгласен от [[комитопули]]те за цар, а Самуил става първи [[пълководец]] на България.<ref>Златарски, 1971, т. 1, ч. 2, стр. 622 – 623</ref>^,<ref>Белградският византолог Острогорски оспорва тази йерархия като смята, че Роман е управителят на Скопие (сиреч подчинен на Самуил) предал по-късно града на василевса. Тази си хипотеза Острогорски изгражда върху свое тълкование на Скилицевата хроника (виж. Ostrogorsky, 1963, IV.6., стр. 250). Модерни византолози като [http://www.hist.uzh.ch/verwandtegebiete/byzantinistik/personen/straessle.html Щресле] отхвърлят това тълкование категорично (виж. Strässle, 2006, II.2.1.2, стр. 161 – 162).</ref> Самуил и [[Арон (комитопул)|Арон]] приемат Роман за титулярен владетел, осъзнавайки необходимостта от обединяване на българите в трудната им кауза да запазят независимостта си от Византия.<ref>Treadgold, 1997, стр. 514</ref> Немаловажен при това е фактът, че Роман е единственият пряк наследник на Петър I.

Битката при Беласица е спомената в [[стихотворение|стихотворенията]] на [[Иван Вазов]], [[Опълченците на Шипка|„''Опълченците на Шипка''“]]<ref>Иван Вазов, [http://liternet.bg/publish/vazov/lirika/gusla/opylchencite.htm „''Опълченците на Шипка''“]</ref> и „''Не даваме я''“.<ref>Иван Вазов, [http://macedonia-istinata.hit.bg/poetry/ne_davame_q.html „''Не даваме я''“]</ref> С битката се свързва и стихотворението на [[Пенчо Славейков]] ''„Цар Самуил“''.<ref>Пенчо Славейков, [http://slovo.bg/old/slaveykov/samuil.htm ''„Цар Самуил“'']</ref> [[Атанас Далчев]] също посочва ''„ослепелите бойци на Самуила“'' в стихотворението си „''Към родината''“.<ref>Атанас Далчев, [http://www.litclub.com/library/bg/dalchev/kumrod.htm „''Към родината''“]</ref>