Теософия: Разлика между версии

'''Теосо́фия''' ({{lang|grc|θεοσοφία}} — – „божествена мъдрост“) е [[синкретизъм|синкретично]] религиозно-мистично учение.<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/relig/762 Теософия], Словари и энциклопедии на Академике {{икона|ru}}</ref> В широк смисъл теософията е религиозно мистическо богопознание, съществувало още от дълбока древност, в тесен смисъл — – учение на [[Елена Блаватска]] и нейните последователи<ref>[http://www.yro.narod.ru/bibliotheca/teosophy/teosof_slovar1.htm Теософия]. - – В: ''Краткий философский словарь'' / А.П. Алексеев, Г.Г. Васильев и др. Под ред. А.П. Алексеева. 2-е изд. М.: ТК Велби, Изд-во Проспект, 2004. {{икона|ru}}</ref>.

[[Философ]]и като [[Емануел Сведенборг]]<ref>[[Вера Ганчева]], [http://liternet.bg/publish19/v_gancheva/e_svedenborg.htm „Емануел Сведенборг - – емпирик и мистик“], Електронно списание ''LiterNet'', 30.11.2008, № 11 (108)</ref> и [[Якоб Бьоме]]<ref>[http://americanheritage.yourdictionary.com/bohme American Heritage Dictionary of the English Language, 4th edition (2010): Böhme]</ref><ref>[http://slovari.yandex.ru/беме%D0%B1%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%8420теософ/Брокгауз%D020и%91%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%20%D0%B8%20%D0%95%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD20Ефрон/%D0%91%D0%B5%D0%BC%D0%B5Беме/ Малый энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1907- – 1909): Беме, Якоб]</ref><ref>[http://www.terme.ru/dictionary/181/word/beme-ili-bem-jakob-iakov-1575-1624 А.Грицанов, Т.Румянцева, М.Можейко. История Философии: Энциклопедия (2002): БЕМЕ или Бем Якоб (Иаков)]</ref> <ref>Бьоме, Я. (2012). ''Шестте аспекта на теософията.'' София: „Фрувег - – ПЗП“. ISBN 9789548245111</ref> <ref>Бердяев, Н. (2006). ''Философия на свободния дух.'' София: Захарий Стоянов, ISBN 954739620X</ref> са считани за теософи, като последният често е наричан баща на модерната теософия<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/theosophy Merriam-Webster Dictionary: theosophy]</ref>. Заедно с [[Хенри Стил Олкот]], Уилям Куон Джъдж и други Блаватска основава [[Теософско Общество|Теософското общество]] през 1875 г. По-късно обществото се разцепва на различни организации, някои от които не употребяват повече термина „теософия“.

По отношение на шестата коренна раса [[Виктор Скумин]] разработва [[концепция]]та за [[духовна еволюция]] и предлага названието (1990) Homo spiritalis (латински: „духовния човек“), както и названията на осем под-раси — – HS0 Anabiosis spiritalis, HS1 Scientella spiritalis, HS2 Aurora spiritalis, HS3 Ascensus spiritalis, HS4 Vocatus spiritalis, HS5 Illuminatio spiritalis, НS6 Vocatus spiritalis и HS7 Servitus spiritalis.<ref>{{cite web |url=http://ru.science.wikia.com/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA_%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D1%8B%D0%B9Человек_духовный |title=Человек духовный |publisher=science.wikia.com |accessdate=7 юни 2017}}</ref><ref>{{cite book |last=Andrew |first=Robishaw |year=2015 |url=https://books.google.ru/books?id=KkS9CQAAQBAJ&pg=PA148&lpg=PA148&dq=victor+skumin&source=bl&ots=g2_z2iAqcG&sig=rycOFXIGHqMm_2t3ngZVy7yhe3A&hl=ru&sa=X&ei=VeKTVaHxM8i0sQHetq-ABQ&ved=0CEoQ6AEwCDge#v=onepage&q=victor%20skumin&f=false |title=The Esoteric Codex: Esoteric Cosmology |page=148 |publisher=books.google |accessdate=1 юли 2015}}</ref> Според Скумин [[Грижа за себе си#Култура на Здравето|културата на здравето]] ще изиграе важна роля в създаването на човешко духовно общество в [[Слънчева система|Слънчевата система]]<ref name="Culture of health">{{cite web |url=http://ru.science.wikia.com/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%8C%D1%8FКультура_здоровья |title=Культура здоровья |publisher=science.wikia.com |accessdate=7 юни 2017}}</ref>

Теософията, както и много други езотерични групи и [[окултизъм|окултни]] общества твърди, че вселената е управлявана от числото [[седем]]. Прераждащата се човешка единица, или човешка монада, се състои от две духовни съставни, които общо се състоят от [[Седмократност (Теософия)|седем „тела“]], а именно: 1. физическо (същинско) тяло, 2. етерно тяло или ауричен двойник, 3. пранично или енергетическо тяло, 4. тяло на нисшия Аз (инстинкти, желания), 5. тяло на Висшия Аз или Манас, 6. Будхи и 7. Аурно яйце. Атма (Душа – санскрит) е идентичен с Брахман, и е източник на всички.

Теософите свързват произхода на теософията със всеобщата жажда за духовни знания, съществуваща във всички култури. Намерени са следи в [[Индия]] като непрекъсната верига от събития, но съществуват и в древна [[Гърция]], както и в съчиненията на [[Платон]] ([[427]]- – [[347]]), [[Плотин]] ([[204]]- – [[270]]) и други [[Неоплатонизъм|нео-платонисти]], както и [[Якоб Бьоме]] ([[1575]]- – [[1624]]). Ето и някои цитати:

Модерният теософски [[езотеризъм]] обаче започва от [[Елена Блаватска]] ([[1831]]- – [[1891]]) („често наричана „Мадам Блаватска“). През [[1875]] г. тя основава Теософското общество в град [[Ню Йорк]] заедно с [[Хенри Стил Олкот]], който е правителствен следовател, [[адвокат]] и [[писател]]. Мадам Блаватска е световен пътешественик, като накрая се установява в [[Индия]], където заедно с Олкот премества централата на Обществото. Нейната първа основна книга, ''[[Разбулената Изида]]'' (1877), представя елементи главно от окултната мъдрост на западната езотерична традиция и се основава на нейните впечатления от множеството ѝ пътешествия из Азия, Европа и Средния Изток. Нейната втора основна книга, ''[[Тайната доктрина]]'' (1888), представлява коментар върху ''[[Книгата на Дзиан]]'' и е основана на възгледите на езотеричния [[будизъм]] и [[индуизъм]]. Тези творби стават основните стълбове на теософското движение, заедно с ''[[Писмата на Махатма]]'', по общо мнение произхождащи от високо еволюирали хора, направляващи Блаватска и Теософското общество.

В северен Лондон се отделя друга група отломък, за да образува ложата Палмърс Грийн, предвождана от окултиста, колониален пътешественик [[Томас Нюмарк-Джонс]]. След смъртта на Уилям Куон Джъдж се появява друго общество - – [[Обединена ложа на теософите]], непритежаващо лидер след Джъдж. Днес то е с адрес [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]].

В България теософията прониква в началото на XX век<ref>Атанаска Станчева, [http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007_07_01_archive.html Далекоизточни религии, учения и практики в България], уеблог Oikumen, doklad 2007 г.</ref>. Официално Теософското общество има свой клон в България от 1903 г., учреден в София. Една година след това започва да излиза сп. „[[Български теософски преглед]]“ (до 1907 г.), а в следващите години се издават и други – сп. [[Пътят (списание)|„Пътят“]] (1907- – 1908 г.), сп. „[[Задгробен мир]]“ (1906- – 1907 г.). През 1912 г. се появява сп. „Теософия“, просъществувало с големи прекъсвания до 1925 г. Коренна промяна настъпва през 1921 г. с издаването на [[Анхира|вестник Анхира]] – „лист за окултизъм и литература“. Вестникът е събитие не само в теософската периодика в България, но и в културния живот. На страниците му освен текстове на Блаватска, П. Д. Успенски и Рудолф Щайнер се публикуват и произведения на [[Николай Рьорих]], [[Гео Милев]], [[Николай Райнов]], [[Лев Толстой]], [[Морис Метерлинк]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Ралф Уолдо Емерсън]], [[Рабиндранат Тагор]]<ref>Бойко Златев, [http://palitra2003.hit.bg/2t.htm „Теософската периодика в България“], сп. „Палитра“, бр.2, 2003 г.</ref>.

Теософията излиза от маргиналната си роля благодарение на [[Николай Райнов]]. Към 1923 г. „Анхира“ се преобразува на списание „Орфей”„Орфей“, в което той има дейно участие. Около списанието се формира кръг от хора с теософски възгледи (ложа Орфей). Наред с „Орфей“ през 1919 и 1920 г. и списание „[[Всемирна летопис]]“ представя доста теософски материали. През 1933 г. теософите издават сп. „Теософски вести“, а през 1935 г. се опитват да възродят „Орфей“, но без участието на Николай Райнов то не е същото и през 1940 г. престава да съществува.