Силно ядрено взаимодействие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
неактивен линк hit.bg
Ред 1:
{{ядрена физика}}
'''Силно ядрено взаимодействие''' (наричано понякога ''цветно взаимодействие'' или само ''силно взаимодействие'') е едно от четирите [[фундаментални взаимодействия]] във [[физика]]та. Силното взаимодействие действа на много къси разстояния – в мащабите на [[Атомно ядро|атомните ядра]] или по-малко – като на него се дължи привличането между [[нуклеон]]ите в ядрата. Описано според съвременната квантова хромодинамика, в силното взаимодействие участват [[кварки]]те и [[глуон]]ите, които са неговите [[Калибровъчен бозон|калибровъчни бозони]], а също така съставените от тях [[елементарни частици]], наречени [[адрони]] (най-известни примери за адрони са [[протон]]ите и [[неутрон]]ите, изграждащи голяма част от познатата ни [[материя (физика)|материя]]).
'''Силно ядрено взаимодействие''' (наричано понякога ''цветно взаимодействие''
<ref name="physica">{{Цитат уеб|
уеб_адрес=http://www.physica.hit.bg/physnews/nobel04.html |
заглавие=Нобеловата награда за физика през 2004 г |
достъп_дата = 22.12.2007 |
издател=сп. Физика |
език= }}</ref>
или само ''силно взаимодействие'') е едно от четирите [[фундаментални взаимодействия]] във [[физика]]та. Силното взаимодействие действа на много къси разстояния – в мащабите на [[Атомно ядро|атомните ядра]] или по-малко – като на него се дължи привличането между [[нуклеон]]ите в ядрата. Описано според съвременната квантова хромодинамика, в силното взаимодействие участват [[кварки]]те и [[глуон]]ите, които са неговите [[Калибровъчен бозон|калибровъчни бозони]], а също така съставените от тях [[елементарни частици]], наречени [[адрони]] (най-известни примери за адрони са [[протон]]ите и [[неутрон]]ите, изграждащи голяма част от познатата ни [[материя (физика)|материя]]).
 
== История ==
Line 44 ⟶ 37:
|publisher=[[Princeton University Press]]
|isbn=0-691-08388-6
|quote=Идиотите физици, неспособни вече да измислят чудесни гръцки думи, наричат този тип поляризация с неудачното име „цвят“, което обаче няма нищо общо с нормалния смисъл на думата (на [[английски език|английски]]: The idiot physicists, unable to come up with any wonderful Greek words anymore, call this type of polarization by the unfortunate name of 'color,' which has nothing to do with color in the normal sense).}}</ref>. Цветният заряд бива „син“, „червен“ и „зелен“, като за всеки цветен заряд съществуват и противоположните им – „антисин“, „антизелен“ и „античервен“<ref name="physica" />. При свързването на три разноцветни кварка се получава бял [[барион]]<ref name="physica" />.
 
Кварките си взаимодействат посредством обмен на глуони, които пренасят цветния заряд<ref name="Duke"/>. Силата на взаимодействието е [[пропорция|пропорционална]] на произведението на зарядите, като едноименните заряди се отблъскват, а разноименните се привличат. Когато изпусне глуон, кваркът променя цвета си. Например, ако син кварк абсорбира глуон, в резултат на което се превърне в червен кварк, казваме, че цветът на глуона е „червен минус син“<ref name="Wilczek">{{Цитат уеб|
Line 58 ⟶ 51:
Освен това съществуват кваркови преходи без промяна на цвета – червен в червен, зелен в зелен и син в син. Те се осъществяват от два цветнонеутрални глуона. [[Антикварк]]ите имат антицветни заряди, които се отличават от зарядите на съответните кварки само по своя знак.
 
Интересно свойство на кварките е т.нар. [[асимптотична свобода]] – кварките са по-близко, силата на цветното взаимодействие е по-малка. Когато кварките се отдалечават, те взаимодействат по-силно, поради което кварките не могат да напуснат ядрото, което съставят<ref name="physica" />. [[Нобелова награда за физика|Нобеловата награда по физика]] за 2004 е присъдена на [[Франк Уилчек]], [[Дейвид Грос]] и [[Дейвид Полицер]] именно за откриването на асимптотичната свобода на кварките.
 
Квантовата хромодинамика обяснява огромен брой закономерности във физиката на силното взаимодействие – т.н. [[стандартен модел]]. Единственият липсващ елемент в стандартния модел е [[Бозон на Хигс|бозона на Хигс]]. Хипотезата за нейното съществуване се потвърди през 2012 г., след експерименти на [[Голям адронен ускорител|Големия адронен ускорител]] в [[ЦЕРН]], Женева<ref>{{икона|en}} {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://cms.web.cern.ch/news/observation-new-particle-mass-125-gev |заглавие= Observation of a New Particle with a Mass of 125 GeV |достъп_дата=13 февруари 2013 |език=en }}</ref>.