'''Неокласическата икономика''' е [[Школи на икономическата мисъл|школа на икономическата мисъл]], възникнала във Великобритания и САЩ в края на XIX век. В основата ѝ стои [[Маргинализъм|маргиналният]] анализ, който има много привърженици сред представителите на съвременната американска икономическа мисъл, особено вот [[Чикагска школа по икономика|ЧикагскияЧикагската университетшкола]]. Според тяхната концепциятях равновесие в икономиката настъпва след смущения, предизвикани от процес на нагаждане сслед променливипромяна в заплати и цени. След като цените разпространят информацията и осигурят съответни импулси за икономическите агенти, техните икономически планове и дейности се координират. Специално внимание се отделя на ролята на потребителите, производителите и спестителите, като акцентът в проучванията се прехвърля от разпределението на пазарите върху индивидуалния и институционалния избор. Представителите на тази икономическа школа работят и в сферата на [[Макроикономика|макроикономическите]] анализи. През XX век най-изявените теоретици на тази школа са Хикс и Самуелсън<ref>Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997</ref>.
