Криминална литература: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м препратка; форматиране: 3x тире, 2x тире-числа, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
[[Файл:Paget holmes.png|175п|мини|[[Шерлок Холмс]] и [[доктор Уотсън]], герои в произведенията на [[Конан Дойл]], илюстрация от сп. „Странд“, 1893 г.]]
'''Криминалната литература''' (романи, повести, разкази, в разговорната реч познати като '''криминалѐта''') описва художествено разкриването на загадка, поставена пред главното действащо лице в произведението. Най-често става въпрос за [[убийство]], [[кражба]] или друго [[престъпление]], чийто извършител героят на творбата
За родоначалник на жанра се смята [[Едгар Алан По]], който в разказа си „[[Убийство на улица Морг]]“ за първи път поставя разкриването на престъпление във фокуса на качествена литература, далеч от булевардната. Класически криминални текстове са създадени от британците [[Агата Кристи]], [[Артър Конан Дойл]], [[Гилбърт Кийт Честъртън]]; американците [[Реймънд Чандлър]], [[Дашиъл Хамет]]; французите [[Морис Льоблан]], [[Жорж Сименон]] и др.: английската, американската и френската школа в криминалните четива са най-ярките и разпознаваеми в литературата до края на 20 век, макар че се появяват интересни автори с характерен почерк и от Италия (Фрутеро и Лучентини, [[Андреа Камилери]]), Испания ([[Мануел Васкес Монталбан]]), Австрия ([[Волф Хаас]]), Гърция (Петрос Маркарис) и други.
В България жанрът навлиза постепенно, първоначално с преводи и адаптации. През 30-те и 40-те години продуктивни автори на малки книжки, определяни като криминални романи, са Тотю Иванов Тотев, който публикува и под името Джак Оворбаг ([[анаграма]] на Габрово), Цанко Луканов (1915
След края на Втората световна война и национализирането на издателствата десетина години в България практически не се публикуват криминалните романи. Жанрът се завръща с произведения на [[Павел Вежинов]], [[Богомил Райнов]] и [[Андрей Гуляшки]], които налагат нови негови разновидности, свързани с т. нар. [[социалистически реализъм]]. Сред продуктивните автори от този период е Христо Минчев, сполучливи са опитите в жанра на [[Хаим Оливер]], [[Стефан Гечев]], който се подписва с псевдонима Венцислав Диаватов, Светослав Славчев (автор на поредицата от кратки текстове за [[инспектор Стрезов]]) и др.
| |||