Уикипедия

Нептун (планета): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Редакция без резюме
Ред 69:
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1991Sci...251..929S }}</ref>
 
Единственият апарат, посетил Нептун, е [[Вояджър 2]], който се сближи максимално с планетата на [[25 август]] [[1989]] г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо [[Голямото тъмно петно]], подобно на [[Голямо червено петно|Голямото червено петно]] на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Температурата на високите му облаци достига до −218&nbsp;°C, една от най-ниските в Слънчевата система, заради отдалечеността на планетата от [[Слънцето]]. Температурата в центъра на Нептун е около 7000&nbsp;°C, което може да се сравни с тази на повърхността на Слънцето.
 
== Физически характеристики ==
Ред 75:
[[Файл:Neptune_darkspot.jpg|мини|ляво|200px|[[Голямото тъмно петно]], заснето от [[Вояджър 2]]]]
 
Поради отдалечеността си от [[Слънце]]то, Нептун получава много малко [[слънчева енергия]]. Повърхностната температура на планетата е −218&nbsp;°C (55 K). Тя обаче, изглежда, има вътрешен източник на топлина, за коятокойто се смята, че е останалаостанал още от [[акреция]]та на младата планета и коятокойто бавно се разсейва в околното пространство. В [[атмосфера на небесно тяло|атмосферата]] на Нептун бушуват най-бързите ветрове в [[Слънчева система|Слънчевата система]] – до 2000 km/h, които вероятно се подхранват от потока топлина от вътрешността на Нептун.
 
=== Структура ===
Вътрешната структура на планетата е подобна на тази на [[Уран (планета)|Уран]]. Тя вероятно има [[планетно ядро]], съдържащоот разтопени скали и метали, икоето е обхванато от слой, съдържащ скали, вода, амоняк и метан. Атмосферата, за която се смята, че обхваща най-горните 10 до 20% от планетата, съдържа [[водород]] и [[хелий]] в горните си слоеве, с нарастващо съдържание на [[метан]], [[амоняк]] и [[вода]] при увеличаване на дълбочината и плавен преход към втечнената вътрешност на планетата. Скоростта на въртене и сплеснатостта на Нептун показват, че неговата маса е по-малко концентрирана в ядрото му, отколкото тази на Уран. В търсенето на [[екзопланета|ексозпланети]] Нептун се използва като [[метонимия|метоним]]; откритите тела с близка маса до тази на Нептун се наричат „Нептуни“<ref>{{cite news |url=http://www.astrobio.net/news/article1965.html |title=Trio of Neptunes |publisher=Astrobiology Magazine |date=21 май 2006 |accessdate=6 август 2007}}</ref>, подобно на Юпитерите, които се отнасят към тела с маса, еквивалентнаприблизително равна на тази на [[Юпитер (планета)|Юпитер]].
 
=== Магнитно поле ===
Нептун има сходна магнитосфера с тази на Уран. Магнитното ѝ поле е под голям ъгъл спрямо оста на въртене на планетата (47°) и отместено поне 0,55 радиуса на планетата (13&nbsp;500&nbsp;km) от геометричния център. Магнитното поле се генерира от движение на заредени частици във вътрешността на планетата, но детайли относно точния механизъм на това движение все още не са известни.
 
За разлика от тази на Уран, атмосферата на Нептун е богата на [[метеорология|метеорологични]] явления. За Нептун е характерно [[Голямо тъмно петно|Голямото тъмно петно]] с размери, близки до тези на [[Земя (планета)|Земята]], и еквивалентно на [[Голямо червено петно|Голямото червено петно]] на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. За разлика от това на Юпитер обаче, тъмното петно на Нептун изчезна през [[1994]] г. и скоро след това се появи друго.
 
Специфично за [[газов гигант|газовите гиганти]] е наличието на облаци високо в тяхната [[атмосфера на небесно тяло|атмосфера]], хвърлящи сянка върху по-ниско разположените облаци.
Ред 94:
| publisher=NASA JPL | accessdate=28 февруари 2008 }}</ref>
 
Метеорологичното време на Нептун се характеризира с изключително динамични бури, чиито ветрове достигат скорост от почти 600 m/s – почти свръхзвукови ветрови потоци.<ref name="Suomi1991" /> Изследванията на постоянната облачна покривка показват, че скоростта на вятъра най-често варира от 20 m/s в източна посока до 325 m/s, в западна посока.<ref name="Hammel1989">{{cite journal
| last=Hammel | first=H. B.
| coauthors=Beebe, R. F.; De Jong, E. M.; Hansen, C. J.; Howell, C. D.; Ingersoll, A. P.; Johnson, T. V.; Limaye, S. S.; Magalhaes, J. A.; Pollack, J. B.; Sromovsky, L. A.; Suomi, V. E.; Swift, C. E.
Ред 111:
| doi=10.1038/nature02376
| pmid=15014493
| issue=6979 }}</ref> Повечето от ветровете на Нептун се движат в посока, обратна на въртенето на планетата.<ref name="burgess2">Burgess (1991):64 – 70.</ref> Общият модел на ветровете демонстрира проградно въртене на високи географски ширини срещу ретроградно въртене на по-ниски географски ширини. Разликата в посоката на теченията се смята за повърхностен ефект и не е породена от дълбоки атмосферни процеси.<ref name="atmo" /> При 70° южна ширина, ветровете имат постоянна скорост от 300&nbsp;m/s.<ref name="atmo">{{cite web
| title=The Atmospheres of Uranus and Neptune
| last=Lunine | first=Jonathan I.
Ред 123:
Наличието на [[метан]], [[етан]] и [[етин]] на екватора на Нептун е от 10 до 100 пъти по-голямо, отколкото на полюсите. Това се тълкува като доказателство за издуване на планетата при екватора и сплескване при полюсите.<ref name="atmo" />
 
През 2007 г. се установява, че в горната част на [[тропосфера]]та на южния полюс на Нептун е с около 10&nbsp;°C по-топло от останалата част на Нептун, която има средна температура от около -200&nbsp;°C (70 K).<ref>{{cite web| title=Evidence for methane escape and strong seasonal and dynamical perturbations of Neptune's atmospheric temperatures |author=Orton, G. S., Encrenaz T., Leyrat C., Puetter, R. and Friedson, A. J. |work=Astronomy and Astrophysics| url=http://www.aanda.org/index.php?option=article&access=doi&doi=10.1051/0004-6361:20078277 |year=2007| accessdate=10 март 2008}}</ref> Топлинната разлика позволява на метана, който в останалите части на планетата е в замръзнало състояние, да се превръща в газ около южния полюс и да излита в Космоса. Относителната „гореща точка“ се дължи на наклона на оста на Нептун, която излага южния полюс към Слънцето за последната 1/4 от нептуноватаНептуновата година, или около 40 земни години. Тъй като планетата се придвижва бавно към обратната страна на Слънцето, южният полюс отново ще стане по-студен, а размразяването на метана ще протича около северния полюс.<ref>{{cite news
| first=Glenn | last=Orton | coauthors=Encrenaz, Thérèse
| url=http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-2007/pr-41-07.html
Ред 130:
| accessdate=20 септември 2007 }}</ref>
 
Поради изключително дългата година на Нептун, сезоните траят около 40 земни години всеки.<ref name="villard">{{cite news
| last=Villard | first=Ray | coauthors=Devitt, Terry
| date=15 май 2003
Ред 149:
| pmid=17834994 }}</ref>
 
Тъмните петна на Нептун вероятно възникват в тропосферата при по-ниска височина от ярките бели облаци,<ref>{{cite journal
| last=S. G. | first=Gibbard
| coauthors=de Pater, I.; Roe, H. G.; Martin, S.; Macintosh, B. A.; Max, C. E.
Ред 173:
| issue=2 | pages=275 – 285 | doi=10.1006/icar.1998.5918
| url=http://www.lpl.arizona.edu/~showman/publications/stratman-etal-2001.pdf
| format=PDF | accessdate=26 февруари 2008 }}</ref> Задържането на някои от тези облаци показва, че някои от тъмните петна продължават да съществуват като циклони, въпреки че вече не се забелязват. Тъмни петна може да се разсеят, когато те се придвижат твърде близо до екватора или евентуално с помощта на някакъв друг, неизвестен климатичен механизъм.<ref>{{cite journal
| last=Sromovsky | first=L. A.
| coauthors=Fry, P. M.; Dowling, T. E.; Baines, K. H.
Ред 187:
Астрономическите скици на [[Галилео Галилей]] свидетелстват за наблюдението му на Нептун на [[28 декември]] [[1612]] г. и [[27 януари]] [[1613]] г. И в двата случая обаче Галилео смята, че е наблюдавал звезда в непосредствена близост до [[Юпитер (планета)|Юпитер]], а не обект в Слънчевата система.<ref>{{cite book |last=Hirschfeld |first=Alan |title=Parallax:The Race to Measure the Cosmos |year=2001 |publisher=Henry Holt |location=New York, New York |isbn=0-8050-7133-4}}</ref> Поради тази причина Галилео не се посочва като откривател на Нептун, въпреки че в записките си отбелязва взаимното движение на Юпитер и „звездата“.
 
През [[1821]] г. [[Алексис Бувар]] публикува астрономически таблици на орбитата на [[Уран (планета)|Уран]].<ref>A. Bouvard (1821), ''[http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1821tapp.book.....B&amp;db_key=AST&amp;data_type=HTML&amp;format=&amp;high=44b52c369020669 Tables astronomiques publiées par le Bureau des Longitudes de France]'', Paris, FR: Bachelier</ref> По-нататъшните наблюдения на планетата обаче показват различия между наблюдаваните и предвидените от таблицата координати, което води до [[хипотеза|хипотезата,]]та, че съществува тяло, оказващо влияние върху орбитата на Уран. През [[1843]] г. [[Джон Коуч Адамс]] изчислява орбитата на неизвестната осма планета и изпраща изчисленията си на опитния астроном [[Сърсър Джордж Ери]]. Той изисква пояснения за използваните методи, които Адамс така и не изпраща.
 
През [[1846]] г. [[Юрбен Льоверие]] независимо от [[Джон Коуч Адамс|Адамс]] изчислява орбитата на Нептун, но също както своя британски колега не среща съдействие у сънародниците си за издирването на планетата. През същата година [[Джон Хършел]] усъвършенства математическия анализ на орбитата и убеждава скептичния си колега- астроном [[Джеймс Шелис]] да започне търсене през юли [[1846]] г.
 
Междувременно льо ВериеЛьоверие пък убеждава [[Йохан Готфрийд Гал]] от [[Берлинска обсерватория|Берлинската обсерватория]] да започне търсене. Асистентът на Гал – [[Хейнрих д'Арест]] – тогава все още студент, предлага сравнение на обектите в района за търсене, предложен от льо ВериеЛьоверие с предишна звездна диаграма с цел откриване на нови обекти. Нептун е открит вечерта на [[23 септември]] [[1846]] г.,<ref name="Hamilton" /> почти веднага след започване на наблюденията, и на следващата вечер придвижването на планетата спрямо звездите е документирано и откритието на новата планета е оповестено.
 
Разликата между действителната и предвидената от льо ВериеЛьоверие позиция на Нептун е 1°, а спрямо тази на Адамс – 10°. [[Джеймс Шелис]] впоследствие осъзнава, че е наблюдавал планетата на два пъти през август, но поради небрежността си, породена от скептицизъм, не прави необходимата връзка между двете наблюдения.
 
След откриването на планетата избухват националистични спорове между френски и британски астрономи относно това, чии заслуги за откриването на планетата са по-големи – на Адамс или на льо ВериеЛьоверие. Взето е компромисно решение двамата астрономи да си поделят заслугата по откриването на Нептун. Скорошен анализ на документи от архивите на Кралската [[Гринуичка обсерватория]], присвоени незаконно от астронома [[Улин Айген]] и върнати непосредствено след смъртта му обаче, показва, че Адамс не заслужава равна заслуга по откриването на планетата.
 
== Наблюдение от Земята ==
Нептун не може да се забележи с просто око. Изглежда като синьо-зелен диск, подобен на Уран, но по-тъмен. Синьо-зеленият цвят се дължи на поглъщането на червената светлина от [[метан]]а в атмосферата на планетата.<ref>{{cite book | title=The Data Book of Astronomy | author=Moore, Patrick |year=2000 |pages=207}}</ref> [[Видима величина|Видимата величина]] на Нептун варира между +7,7 и +8 и дискът му е с [[ъглов диаметър]] от 2".
 
Тъй като са му необходими 165 години, за да извърши едно пълно завъртане около Слънцето, през [[2011]] г. Нептун се върна в позицията, на която е бил откритпри откриването си от Йохан Гал.
 
== Пръстените на Нептун ==
Ред 209:
[[Файл:Neptune_rings_PIA02224.jpg|200px|мини|ляво|Снимка на пръстените на Нептун с дълга [[Експозиция (фотография)|експозиция]], направена от [[Вояджър 2]]]]
 
Доказателство за прекъснатостта на пръстените са проведените през 80-те години на [[20 век|20 в.]],<ref name="Nicholson90">{{cite journal | author= P.D. Nicholson et al| title= ''Five Stellar Occultations by Neptune: Further Observations of Ring Arcs''| journal= Icarus| year= 1990| volume= 87| pages= 1| url= http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1990Icar...87....1N&amp;db_key=AST&amp;data_type=HTML&amp;format=&amp;high=444b66a47d28395 |accessdate= 16 декември 2007}}</ref> наблюдения на [[окултация]] на звезди зад Нептун. В някои случаи се наблюдава допълнително „мигане“ на светлината от звездата, преди да изчезне зад Нептун, дължащо се на преминаването ѝ зад пръстен. Фактът, че мигането понякога не се наблюдава, сочи, че един от пръстените на Нептун е прекъснат и понякога не закрива светлината от звездите на заден фон. Снимки, направени от [[Вояджър 2]] през [[1989]] г., предоставихапредоставят окончателното доказателство, като разкрихаразкриват, че най-външният пръстен на Нептун, наречен „пръстен Адамс“, е разделен на три отчетливи арки, които сега са известни под имената „Свобода“, „Равенство“ и „Братство“. За гравитационния ефект на спътника [[Галатея (спътник)|Галатея]], намиращ се по-близо до Нептун от пръстена, се смята, че „поддържа“ тези арки, но подробности за механизма, пораждащ това групиране на материала, засега не са известни.
 
Основните пръстени на Нептун са тесният „пръстенпръстен Адамс“„Адамс“, който се намира на 63&nbsp;000 km от центъра на планетата, широкият „пръстенпръстен льо Верие“„Льоверие“, който е на 53&nbsp;000 km, и бледият „пръстенпръстен Гал“„Гал“ на 42&nbsp;000 km. Няколко нови пръстена също биват регистрирани от камерите на Вояджър – в това число „пръстенпръстен Ласел“„Ласел“, обхващащ пръстена „льо Верие“„Льоверие“ и граничещ с пръстена „[[Франсоа Араго|АрагоАраго“]].
 
== Троянски астероиди ==
{{основна|Троянски астероиди на Нептун}}
Към [[2005]] г. са известни два [[троянски астероид]]а на Нептун, всеки от които има орбитален период, равен на този на планетата. Намират се в [[Точки на Лагранж|точките]] L<sub>4</sub> и L<sub>5</sub>. Астероидите носят означенията {{мпп|2001 QR|322}} и {{мпп|2004 UP|10}}. През 2005 г. са наблюдавани още три астероида, за които се счита, че са троянски, но за установяването на орбитата им са необходими допълнителни наблюдения: {{мпп|2005 TN|53}}, {{мпп|2005 TN|74}} и {{мпп|2005 TO|74}}.
 
== Спътниците на Нептун ==
Ред 229:
|accessdate = 14 август 2007
|last = Williams
|first = Dr. David R.}}</ref> Най-големият от тях е [[Тритон (спътник)|Тритон]], открит от [[Уилям Ласел]] само 17 дни след откриването на Нептун. През [[2004]] г. беше оповестено откритието на пет малки спътника, имащи неправилна форма.<ref>[http://www.nature.com/cgi-taf/DynaPage.taf?file=/nature/journal/v430/n7002/abs/nature02832_fs.html] www.nature.com]</ref> Тритон е достатъчно близо до Нептун, за да бъде заключен в [[синхронна орбита]] и, бавно се приближава навътре и евентуално ще бъде разкъсан, когато достигне [[Граница на Рош|границата на Рош]]. Тритон е най-студеният обект, измеренспътник в Слънчевата система,<ref>{{cite news
| last=Wilford | first=John N. | publisher=The New York Times
| date=29 август 1989
Ред 244:
| publisher=AAAS (USA)
| doi=10.1126/science.250.4979.429
| pmid=17793020}}</ref> За разлика от всички други планетни спътници в Слънчевата система, Тритон има ретроградна орбита, което означава, че той по-скоро е прихванат, отколкото формиран и най-вероятно преди е бил [[планета-джудже]] в [[Пояса на Кайпер]].<ref>{{cite journal
| first=Craig B. | last=Agnor | coauthors=Hamilton, Douglas P.
| title=Neptune's capture of its moon Triton in a binary–planet gravitational encounter
Ред 272:
|}
 
Вторият познат спътник на планетата (по ред на разстоянието) е [[Нереида (спътник)|Нереида]] и има една от най-ексцентричните орбити в Слънчевата система. От юли до септември 1989 г. ''Вояджър 2'' открива шест нови спътника. Сред тях е [[Протей (спътник)|Протей]]. Пет нови спътника са открити през 2002 и 2003 г. и са оповестени през 2004 г.<ref>{{cite journal |author=Holman, Matthew J. ''et al.'' |date=19 август 2004 |url=http://www.nature.com/nature/journal/v430/n7002/abs/nature02832.html |title=Discovery of five irregular moons of Neptune |journal=Nature |volume=430 |pages=865 – 867}}</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3578210.stm |title=Five new moons for planet Neptune |date=18 август 2004 |publisher=BBC News |accessdate=6 август 2007}}</ref> Нептун е римският бог на морето и затова спътниците на планетата са именувани на по-малки морски божества.
 
''За хронология на откриването на спътниците на Нептун вижте [[хронология на естествени спътници]].''
Ред 279:
[[Файл:Voyager.jpg|мини|220п|Космическата сонда Вояджър]]
{{основна|Изследване на Нептун}}
Най-близко до планетата се доближава сондата ''[[Вояджър 2]]'' на [[25 август]] [[1989]] г. Това е последната планета, която апаратът достига, и за товазатова е решено да се направи полет около спътника [[Тритон (спътник)|Тритон]], подобно на прелитането на ''[[Вояджър 1]]'' близо до [[Сатурн (планета)|Сатурн]] и спътника му [[Титан (спътник)|Титан]].
 
Сондата открива [[Голямото тъмно петно]] и след нови наблюдения с телескопа [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]] се оказва, че петното е изчезнало. Първоначално се смята, че представлява огромен облак, а по-късно се смята− за дупка във видимия диск от облаци.
 
Оказва се, че Нептун има най-силните ветрове от всички газови гиганти в Слънчевата система. Във външните региони на Слънчевата система, където Слънцето свети с 1000 пъти по-слаба светлина, отколкото на [[Земя]]та, последният от четирите газови гигантигиганта надхвърля всички очаквания на учените.
 
Някои смятат, че колкото по-далече от Слънцето си, толкова по-малко енергия ще има за дараздвижване раздвижвана ветровете. Тези на Юпитер се движат със стотици km/h. Учените откриват, че ветровете на Нептун се движат с по-голяма скорост (от 1600 до 2100 km/h), въпреки по-голямата си отдалеченост.
 
Предполага се, че причината за тази забележителна аномалия е, че ако се произвежда достатъчно енергия, се създава [[турбуленция]], която забавя ветровете (подобно на тези на Юпитер). На Нептун обаче има толкова малко слънчева енергия, че като започнат ветровете, не срещат почти никакво съпротивление и затова поддържат екстремално висока скорост. Въпреки това Нептун излъчва повече енергия, отколкото получава от Слънцето,<ref name="Beebe1992">{{cite journal
| author=Beebe R.
| title=The clouds and winds of Neptune
Ред 297:
 
== Нептун в киното и фантастиката ==
* В романа на [[Олаф Стейпълтън]] ''„[[Първите и Последни Хора|Първите и последните хора]]“'' Нептун е последнияпоследният дом за еволюиралата човешка раса.
* Действието в [[научна фантастика|научнофантастичния]] [[филм на ужасите]] от [[1997]] г. ''„[[Смъртоносен Хоризонт]]'' се развива в орбита около Нептун.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нептун_(планета)“.