През 18- – 19 век, когато Копривщица е наброявала близо 12 000 жители<ref>Пулеков, Б. ''Туристико-исторически водач за град Копривщица''. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011.</ref>, управлението на тогавашното селото (тогава тя е била село) ебило ималопод формата на матриархат.<ref name="ИК"/> Тъй като скотовъдството и занаятчийската манифактура не са били достатъчен източник за препитание, мъжете масово са ходили на гурбет. На няколко километра от селото пътят към Пазарджик и Пловдив, водещ гурбетчиите до [[Цариград]] и [[Близкия изтокИзток]], преди да се спусне надолу към Стрелча, лъкатуши през местност, осеяна с каменни морени. До това място семействата са изпращали бащи и братя на дългото и рисковано пътешествие. Раздялата била тежка и много сълзи години наред са се проливали там. Така каменните грамади се сдобили със своето горчиво-иронично име – Сополивите камъни.<ref name="ИК"/>
