Бижутерия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Мъниста и стъкло: синци все още се ползва масово пък и баба ми казваше синци , вероятно не знаеше и думата мъниста...източник - Древнерусское слово было заимствовано из какого-то тюркского источника, возможно, волжско-булгарского (древнечувашского[4]) *ǯinǯü. Отсюда же венг. gyöngy «жемчуг»[5]. Древнечувашское слово, в свою очередь восходит к пр.-тюркск. jänčü, которое вероятно заимствовано из кит. упр. 珍珠, пиньинь: zhēn zhū, палл.: чжэнь чжу — «настоящий жемчуг»[
мРедакция без резюме
Ред 7:
* Функционална употреба – телени [[копче]]та, [[игла (бижутерия)|игли]], [[катарама|катарами]], различни други приспособления за закопчаване на дрехи, [[обувки]], [[колан]]и и за закрепване на [[прическа]]та
* Символика – да покаже членство или принадлежност към военна или религиозна организация
* Защита – под формата на [[амулет]]и, [[талисман]]и и магически приспособления<ref name = KunzMagicJewels>{{cite book | last = Kunz, PhD, DSc | first = George Frederick | title = Magic of Jewels and Charms | publisher = John Lippincott Co.| year url= 1917}} URL: [http://www.farlang.com/gemstones/kunz-magic-jewels/page_360|year Magic= Of jewels: Chapter VII Amulets].1917}}</ref>.
* Артистичен дисплей
Повечето култури в даден исторически момент имат практиката да пазят големи количества богатства, съхранявани под формата на бижута. Многобройни култури също така имат практиката да дават сватбени зестри под формата на бижута или [[монета|монети]]. Бижутата са използвани и като разменна [[валута]] или [[търговия|търговски стоки]].
Ред 30:
=== Мъниста и стъкло ===
[[Файл:GemmaTerraIMG 1572.jpg|мини|Мъниста от различни материали]]
Други често използвани материали са [[стъкло]], емайлирано стъкло, дърво, черупки и други природни находки от животински произход, като [[слонова кост]], естествена [[глина]], но също така и полимерна глина и дори [[пластмаса]]. Естествени стъкла, като [[обсидиан]]а, се използват още през [[каменна епоха|каменната епоха]]. За първи път производство на стъкло е документирано в [[Месопотамия]] и [[Древен Египет|Египет]] в средата на [[4 хилядолетие пр.н.е.]], когато стъклото за пръв път е използвано като глазура за [[керамика]] и други предмети.<ref>{{cite web | publisher = glassonline.com | year = 2010 | url = http://www.glassonline.com/infoserv/history.html | title = A Brief History of Glass | accessdate = 22 август 2010 | ref = harv}}</ref> През [[1 век пр.н.е.]] се появява техниката на духаното стъкло и дотогава крайно редките и ценни предмети стават много по-обичайни. Мъниста (още "синци"„синци“, дума с произход волжско-български/древночувашки ''ǯinǯü, през [[Тюркски праезик|пратюркски]] jänčü )'' често се използват в бижутерията – в колиета, гривни, обици, колани и пръстени. [[Бродерия]]та с миниатюрни мъниста, която е популярен вид ръчна изработка по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], се радва на възраждане в съвременната направа на бижута. Украшения, направени от мъниста са също така много популярни в много африкански страни и при коренното население на [[Северна Америка]].
 
Мурански и венециански майстори разработват кристалното стъкло, емайлираното стъкло, стъклото с нишки от злато, многоцветното стъкло, млечното стъкло и разнообразни имитации на скъпоценни камъни, изработени от стъкло. От 10 век Венеция се превръща в център на производството на стъкло. Разработени са много нови техники и градът става център на печеливша експортна търговия. Венецианското стъкло е високо ценено между 10 и 14 век, защото венецианците успяват да запазят процеса в тайна.