Уикипедия

Телефон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-el,en}} => {{lang|el,en}}
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS
Ред 2:
[[Файл:STU III secure telephone 2.jpg|220px|мини|]]
 
'''Телефон''' ({{lang|el|τῆλε}θέλω}  – „далече“„искам“ и {{lang|el|φωνή}}  – „звук“) е [[телекомуникация|телекомуникационен]] [[апарат]], който предава и получава [[звук]], най-често човешки глас, на големи разстояния. Телефоните са от така наречената ''от точка до точка'' тип комуникационна система, чиято основна функция е да позволи на двама души или група хора, разделени от големи разстояния, да разговарят помежду си.<ref>Милев, Ал., Братков, И., Николов, Б. Речник на чуждите думи в българския език. Трето преработено и допълнено издание. Издателство „Наука и изкуство“.С., 1970.</ref> Той е един от най-често срещаните апарати в развития свят и отдавна се счита за абсолютна необходимост в предприятия, домакинства и правителствата. Думата ''телефон'' е приета и еднаква на много езици в целия свят.
 
Всички телефонни апарати имат следните части: [[микрофон]], [[слушалка]], [[звънец]] и клавиатура (в миналото [[шайба]] за набиране на номерата). Микрофонът и слушалката обикновено са интегрирани в едно (слушалка), която се поставя близо до лицето, за да се говори. Клавиатурата може да бъде част базовата единица или от слушалката. Стационарен телефон е този, който е свързан с електрическа двойка [[кабел]]и (чифт) към [[телефонна мрежа|телефонната мрежа]], а [[мобилен телефон]] или клетъчен телефон е преносимо устройство, което комуникира с телефонната мрежа посредством [[радиовълни]]. Безжичен телефон (също DECT телефон, {{lang|en|Digital Enhanced Cordless Telecommunications}}  – цифрова усилена безжична комуникация) е преносим стационарен телефон от две части: подвижна слушалка, комуникираща безжично с ''базата''  – телефонен апарат, свързан по кабел към телефонната мрежа и може да се използва само в ограничен периметър около него.
 
Микрофонът преобразува [[звукова вълна|звуковите вълни]] в електрически сигнали, които се изпращат чрез телефонната мрежа към друг телефон, който ги приема и преобразува обратно в звукови вълни в слушалката на другия телефон. Телефоните са дуплексна комуникационна среда, което означава, те позволяват на хората и от двете страни да говорят едновременно. Телефонната мрежа (състояща се най-общо от световната мрежа от телефонни кабели, [[оптично влакно|фиброоптика]], микровълново предаване, клетъчна мрежа, спътникови комуникации и подводни телефонни кабели, свързани с отделни пренасочващи центрове) позволява всеки телефон в света да се свързва с всички останали. Всяка телефонна линия има идентификационен номер, който се нарича телефонен номер (но в разговорния език се използва и само ''телефон''). За да се започне телефонен разговор с друг телефон, потребителят въвежда номера на другия телефон посредством числовата клавиатура на своя, той изпраща сигнал, другият телефон го приема, звъни и връзката се осъществява. Графични символи, използвани за обозначаване на телефонна услуга или телефонна информация, включва {{Unicode | ℡}} ([[Unicode|U +]] 2121), {{Уникод | ☎}} ([[Unicode|U +]] 260E), {{Уникод | ☏}} ([[Unicode|U +]] 260F) и {{Unicode | ✆}} ([[Unicode|U +]] 2706).
 
Въпреки че първоначално е проектирана за гласова комуникация, системата е пригодена и за предаване на данни  – например по [[телекс]], [[факс]] и [[Интернет]].
 
== Устройство ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Телефон“.