Национален военен университет: Разлика между версии

Още през лятото на 1878 г. [[Временно руско управление|Временното руско управление]] започва подготовката за създаване на военно училище в [[Пловдив]]. Назначеният на 8 май 1878 г. руски императорски комисар [[Александър Дондуков-Корсаков|княз Дондуков-Корсаков]] предприема в най-кратък срок създаването на институция за подготовката на офицерски кадри за [[Българската земска войска]]. В края на месец [[май]] [[1878]] г. пред сградата на областната управа в Пловдив е оповестен приказ на комисариата на временното руско управление за създаването на военно-учебна команда, като основните изисквания са младежите да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. За командир на [[Команда на волноопределяющите се|военно-учебната команда]] ([[юнкер]]ска рота), състояща се от първите 42 младежи, е назначен [[капитан]] Стрижевски, а за негови помощници [[подпоручик]] Любавски и [[прапорщик]] Никола Бонев (българин на руска служба). Командата е първоначално е настанена в бившия турски [[конак]] в Пловдив, а после се установява в училище „Света Троица“, в старата част на днешния град. ВисшетоУчилището командванее и организиранетооткрито на занятията1 сесептември поема1878 отг. гвардейскипо капитанзаповед на княз Дондуков-Корсаков.<ref name="asais">[[Николайhttp://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5083822 Флейшер]]ДВИА, ф. 1521 (съсНародно военно училище „Васил Левски“), История на фондообразувателя]</ref> Със заповед № 14 от [[1 септември]] [[1878]] г. назначенвисшето закомандване началники организирането на училището)занятията се поема от гвардейски капитан [[Николай Флейшер]]. Първите произведени български офицери с чин прапорщик са [[Рачо Петров]], [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]], Стефан Александров и [[Петър Тантилов]].

След подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 14 до 19 ноември 1878 г. военното училище е преместено в гр. София – до Пазарджик съставът пътува с влак, а от там до София [[юнкер]]ите се придвижват пеша. Официално училището е преместено на 20 ноември.<ref name="asais" /> Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния [[Централен военен клуб]]. На [[26 ноември]] [[1878]] г. то е официално осветено и открито със Заповедзаповед № 18 на Военното управление на България. Обучението в училището е в рамките на две години, като се разделя на два класа: Първи младши-общи и Втори старши-специален. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия – специална подготовка по съответния род войска: пехота, артилерия, кавалерия и пионери (днешните инженерни войски). На 15 януари 1879 г. е зачислени първият випуск юнкери<ref name="paf_cva">{{Източник ПАФЦВА|1|196 – 197}}</ref><ref name="asais" />, подготвен е в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Указ № 40 са обявени първенците на випуска – подпоручиците [[Анастас Бендерев]] и Тодор Увалиев.

През [[1892]] г. е преместено в специално построена сграда, проектирана от чешкият архитект [[Антонин Колар]], в югоизточния край на София, в която днес се намира [[Военната академия „Г. С. Раковски“]]. Военното училище играе важна роля в живота на [[Българската армия]], като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век.

Въпреки славните победи на Българската армия, след злощастния край на Първата световна война и налагането над България на [[Ньойския договор|Ньойския диктат]] започва тотално намаление на войската, включително и във военното образование. Съгласно клаузите на договора от училището са уволнени 308 [[портупей-юнкер]]и и [[юнкер]]и. През 1920 г. са закрити Военната академия, Школата за запасни подпоручици, Санитарното и Ветеринарното подофицерско училище. Така в началото на 20-те години остава да функционира само едно единствено военно-учебно заведение. През 1923 г. училището взема участие в потушаването на [[Септемврийското въстание]] (1923).<ref name="paf_cva" /> През април 1924 г. с Указ № 12 на цар [[Борис III]] училището получава статут на специално висше учебно заведение<ref name="asais" />, а на 12 септември 1925 г. при производството на 44-и випуск царят връчва официално на неговия началник подполковник [[Дамян Велчев]] второто бойно знаме на училището. От 1928 г. в училището започват да се обучават и първите офицери за авиацията и флота. В периода от 1931 г. до 1941 г. към него са формирани школи и курсове за преподготовка на офицери и подофицери.<ref name="paf_cva" /> На 6 май 1937 г. цар Борис ІІІ връчва на училището третото бойно знаме, а на 12 юни 1937 г. царят издава Указ № 164, с който към училището отново се открива Военна гимназия с тригодишен срок на обучение, която е закрита на 6 октомври 1944 година.<ref name="paf_cva" /> В периода до 1938 г. постепенно се възвръща престижът на офицерската професия, като едновременно се преосмисля цялостната система на военното образование в България, съобразно нуждите на армията и развитието на военното дело.

Идеята за патрон на училището да се приеме името на Апостола на свободата [[Васил Левски]] принадлежи на новоназначения началник на училището генерал-майор [[Христо Стойков (офицер)|Христо Стойков]], като същата се приема от министъра на войната генерал-лейтенант [[Дамян Велчев]] и на [[18 февруари]] [[1945]] г. със заповед № 45 военнотоза училищепатрон започвана даучилището сее назоваваопределен Васил Левски и е преименувано на "Народно военно училище „Васил Левски“.<ref name="asais" /> С назначаването на заместник-началник на училището по политическата част се поставя началото на партизирането на българското офицерство.<ref>[http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2287 По заповед на ОФ: „Приобщаването“ на българската армия към армиите на Съветския съюз]</ref> С налагането на новата политика на комунистическата партия училището вече трябва да подготвя верни не само на народа, но и на партията офицерски кадри. След 1945 г. за повишаване на военно-теоретичната подготовка на офицерите, служили в т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]], във военното училище се организират 1-годишни курсове за бивши [[Партизанско движение в България|партизани]]. Много от тези курсисти впоследствие стават строителите на новата БНА, по-известните от които са: [[Кирил Косев]], [[Васил Зикулов]], [[Атанас Семерджиев]], [[Иван Врачев]], [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], [[Велко Палин]] и др. През 1945 г. от училището се отделят кадри за формирането на [[Факултет „Авиационен“|Народното военновъздушно училище]] в [[Долна Митрополия]].<ref name="asais" />

След Втората световна война в резултат на загубите на офицери и масовите преследвания и уволнения на царските офицери недостигът на командири за [[БНА]] рязко нараства, което налага прием на много по-голям брой юнкери за обучение за всички родове войски. Тъй като училището няма капацитет да събере толкова много обучаеми, започва обособяването на самостоятелни училища за различните родове войски. Ето защо през [[1945]] г. от него е отделено [[НВУ - Факултет „Авиационен“|Народното военно въздушно училище „Георги Бенковски“]], а през [[1948]] г. – [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Народното военно артилерийско училище „Георги Димитров“]].<ref name="asais" /> В този период военните училища в България достигат до 17 броя, като освен изброените се откриват още: народно военно пехотно, танково, инженерно, свързочно, кавалерийско, военновъздушно техническо, военновъздушно за щурмани, военно-политическо, за военни преводачи, тилово, химическо, медицинско, гранично, ПВО, суворовско училище. Отделно от това през [[1946]] г. се създава и [[Висше военноморско училище, Варна|Народното военно морско училище „Н. Й. Вапцаров"]] за кадрите на флота. Във всички училища със заповед № 225 на министъра на народната отбрана от 15 октомври 1948 г. се премахва званието „[[юнкер]]и“ и възпитаниците на военните училища вече се наричат „[[курсант]]и“.

С разпореждане № 00599 от 19 юли 1958 г. Народното военно училище е преместено от София във Велико Търново и се разполага в сградите на бившия [[Осемнадесети пехотен етърски полк]].<ref name="asais" /> В началото на 1970-те години започва изграждането на новия район на военното училище, представляващ комплекс от многофункционални обвързани сгради задоволяващи нуждите на едно съвременно военно учебно заведение. Първата копка е направена на 12 октомври 1972 г. от министъра на народната отбрана армейски генерал [[Добри Джуров]], а първата сграда, т.нар. „Учебен корпус“, е открита на 14 октомври 1974 г. На 15 септември 1979 г. официално е открито новото военно училище, което се настанява в нов казармен район, намиращ се в северозападната част на гр. В. Търново<ref name="asais" /> и от 1980 г. всички курсанти вече се обучават там.

* Народно военно училище „Васил Левски“ (18.02. февруари 1945 – 1950)