|
През февруари 1917 г. са налице редица предпоставки за всеобщ бунт. Русия е посред сурова зима, има относителен недостиг на храна и цялостно изтощение от войната, налице е икономическа криза.
Революцията започва в началото на месец февруари с проредица от стачки и демонстрации на петроградски работници. Към средата на февруари вече стачкуват десетки хиляди поради недостига на хляб, повишаването на цените на основните стоки и спекулата. На 18 февруари (стар стил) обявява стачка най-голямата фабрика Путиловският завод. Стачкуващите са уволнявани и някои магазини са затворени, което води до неподчинения и в други фабрики еи масови вълнения. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението бързо се покачва. На 23 февруари работници и работнички излизат на политическа демонстрация и скандират: „Хляб“, „Долу войната“ и „Долу самодържавието“. По този повод сблъсъците с полицията, която не може да ги удържи, завършват с много човешки жертви, защото демонстрантите се въоръжават, като плячкосват полицейските щабове. На 25 февруари стачката прераства във всеобща. Царят, който е в главното командване на фронта в Могильов, изпраща телеграма със заповед войската да потуши размириците. Войниците отказват да стрелят срещу народа, но офицери и полицаи откриват стрелба и много демонстранти са избити. Гвардейците от Павловския полк, симпатизирайки на работниците, се присъединяват към тях, като им помагат да се въоръжат и дори стрелят по полицията. Царят първоначално отказва да повярва на доклада на председателя на Думата Родзянко, който съобщава в телеграма до царя: „Столицата е в хаос. Управлението е неспособно да реагира. Транспортната инфраструктура е разрушена, запасите от храна и гориво са напълно изчерпани. Има безразборна стрелба по улиците. Спешно трябва да се сформира ново правителство. Не трябва да се отлага, защото последиците ще са фатални“. Царят отказва предложението за сформиране на ново правителство, което да се ползва с повече доверие и Думата е разпусната. На 27 февруари след масово преминаване на войници на страната на стачкуващите са превзети арсеналът и Петропавловската крепост и революцията побеждава. Започват арести на царските министри и създаване на нови органи на властта – съвети на работническите и войнишките депутати. Първият е Петроградският съвет (Петросъвет), оглавен от Изпълнителен комитет с председател Николай Чхеидзе (меншевик) и заместник Александър Керенски (есер). Комитетът поема функцията за опазване на обществения ред и снабдяване на населението с продоволствие. Това е съвсем нова форма на управление, подкрепена от въоръжените народни маси. Първата заповед на Комитета е за демократизиране на армията, за въвеждане на изборност на командирите и за разрешаване на политическата агитация. Петроградският военен гарнизон преминава на подчинение на Петросъвета. Същевременно е сформиран Временен съвет към Думата начело с Родзянко, който да сформира ново правителство<ref>{{cite book |title= История на Русия: От най-древни времена до наши дни |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2002 |publisher=Труд |location= |isbn=954-528-338-6 |pages= 623|url=https://books.google.bg/books?id=pQshEiWyVpwC&lpg=PA394&ots=NPPjvuo-mn&dq=петроградски%20съвет%20на%20работническите%20и%20войнишките&hl=bg&pg=PA394#v=onepage&q=петроградски%20съвет%20на%20работническите%20и%20войнишките&f=false |accessdate= |quote= }}стр. 394 – 5</ref>.
Още на 28 февруари царят решава да се отправи към Петербург, но е спрян по пътя от разбунтували се железничари и отклонен към Псков. Главнокомандващите на армията, под натиска на ситуацията, му предлагат да абдикира от престола и той го прави на 2 март (15 март по нов стил). Обявява за свой заместник брат си, Михаил Александрович, който обаче отказва и обявява, че ще вземе този пост само при мнозинство в управляващия парламент.
|
