Поведенческа терапия: Разлика между версии

'''Поведенческата терапия''' е [[психотерапия|психотерапевтичен метод]], основан на законите и принципите на [[учене]]то, по-конкретно на законите на кондиционирането, който цели заместване на неадекватните [[Нагласа|нагласи]] с други, по-добре адаптирани. Поведенческата терапия произлиза от изследванията на [[Иван Павлов]] и на [[Бихевиоризъм|бихейвиоризма]]. Тя представлява една кохерентна система, чийто крайъгълен камък е понятието подкрепление. Невротичните симптоми ([[фобия]], [[тик]], [[енуреза]]) се разглеждат като „заучено“, но неадаптирано поведение, следователно, трябва да бъдат положени усилия за заместването му с по-добре приспособена реакция. Например, социално потиснат [[субект]] трябва да упражнява утвърждаването си пред другите, да изразява и контролира [[агресия|агресивностагресивността]]та си. Друга форма на поведенческа терапия е „негативната практика“. В този случай трябва да се повтаря интензивно и с участие на [[воля]]та [[поведение]]то, което искаме да се премахне, например даден тик. Други техники прибягват до предизвикване на [[отвращение]], на [[страх]] и на [[тревожност]] или използват положителното подкрепление (възнаграждение).

''Тази статия се основава на материал от [http://bulgarian-psychology.com/ bulgarian-psychology.com], използван с [[Потребител:Ilikeliljon/разрешения|разрешение]].''