Наречие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Обстоятелствени наречия: Someone missed a , Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Ted Masters (беседа | приноси) форматиране |
||
Ред 4:
== Морфологични характеристики на наречието ==
Основният [[Морфология (езикознание)|морфологичен]] признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни [[Граматика|граматични]] значения. Наречията, образувани от качествени [[Прилагателно име|прилагателни]], имат сравнителна и превъзходна [[степенуване (граматика)|степен]] (''по-добре; най-добре''), но според някои автори тези форми са получени чрез [[адвербиализация]] на степенуваните форми на [[Прилагателни имена|прилагателните]]. Така например ''най-добре'' е наречие, което е образувано от превъзходната степен на [[Прилагателно име|прилагателното]] добър.<ref>[[Иван Куцаров]], ''Теоретична граматика на българския език. Морфология'' (2007), стр. 68.</ref> Известен брой наречия имат и различни [[Фонетика|фонетични]] разновидности (''тук
== Видове наречия ==
[[Файл:Always Little More by Andreana Eftimova - cover.jpg|мини|180px|„Винаги малко повече“, изследване върху наречията за количество и време на българската лингвистка [[Андреана Ефтимова]], 2010]]
Наречията могат да бъдат класифицирани по няколко критерия.
=== По състав ===
# Прости – образувани от прости думи: ''горе, бързо, долу, кога, вътре''
Line 23 ⟶ 24:
# Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи [[Местоимение|местоимения]], но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:
{| class="wikitable" style="font-family:monospace, monospace; text-align:center"
|-
|-
|-
▲<td rowspan="2" align="center">'''Показателни'''</td><td align="center">'''''За близост'''''</td><td align="center">'''''За отдалеченост'''''</td><td align="center">'''''За близост'''''</td><td align="center">'''''За отдалеченост'''''</td><td align="center">'''''За близост'''''</td><td align="center">'''''За отдалеченост'''''</td><td></td><td></td><td align="center">'''''За близост'''''</td><td align="center">'''''За отдалеченост'''''</td>
| сега || тогава || така || иначе || тук(а) || там || толкова || затова || насам || натам
|-
! Въпросителни
|-
! Относителни
▲<td align="center">'''Въпросителни'''</td><td colspan="2" align="center">кога</td><td colspan="2" align="center">как</td><td colspan="2" align="center">къде</td><td align="center">колко</td><td align="center">защо</td><td colspan="2" align="center">накъде, закъде, откъде</td>
|-
! Неопределителни
▲<td align="center">'''Относителни'''</td><td colspan="2" align="center">когато</td><td colspan="2" align="center">както</td><td colspan="2" align="center">където</td><td align="center">колкото</td><td align="center">защото</td><td colspan="2" align="center">закъдето, откъдето, накъдето</td>
| colspan="2" | някога || colspan="2" | някак || colspan="2" | някъде || colspan="2" | няколко || colspan="2" | нанякъде
|-
! Отрицателни
| colspan="2" | никога || colspan="2" | никак || colspan="2" | никъде || colspan="2" | николко || colspan="2" | наникъде
|-
! Обобщителни
|}
▲<td align="center">'''Обобщителни'''</td><td colspan="2" align="center">всякога</td><td colspan="2" align="center">всякак</td><td colspan="2" align="center">всякъде</td><td align="center">всяколко</td><td align="center"></td><td colspan="2" align="center">навсякъде</td>
=== По значение ===
По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.<ref>Стоян Стоянов (отг. ред.), ''Граматика на съвременния български книжовен език''. Том 2 (1983), стр. 394.</ref>
==== Определителни наречия ====
Те се делят на три групи:
# Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя ''вкусно''. Отговарят на въпроса „''Как?''
# Наречия за количество и степен – уточняват количеството на предмети или поясняват многократната поява на даден признак: ''много'' пари, ''много'' работя. Отговарят на въпроса „''Колко?''
# Наречия, които показват отношението на говорещия към съдържанието на [[изречение]]то: ''известно'' е, че…, ''хубаво'' е да…, ''уместно'' би било да припомним…
==== Обстоятелствени наречия ====
Обстоятелствените биват:
# Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета
# Наречия за време – уточняват времето според гледната точка на говорещия или календара: ''вчера, зиме, лете, рано, току-що''
# Наречия за логическо уточняване и модалност – внасят допълнителен смисъл или уточняват смисъла на изречението: ''може би, следователно, навярно''
| |||