Разлика между версии на „Иван Александър“

401 байта изтрити ,  преди 10 месеца
м
Премахнати редакции на 62.73.82.135 (б.), към версия на Vodenbot
м (Премахнати редакции на 62.73.82.135 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
| описание на изображението=<small>Портрет на Иван Александър в [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]]</small>
| управление=[[1331]] г.–[[17 февруари]] [[1371]] г.
| коронация=1331г.
| обкръжение=
| пълно име=Александър
| други титли=
| кръщене=
| място на раждане=1301г. Ловеч
| място на смъртта=Търново
| погребан=
| предшественик=[[Иван Стефан]]
| потомци=
| потомци=Михаил Асен,Иван Срацимир,Иван АсенIV,Иван Шишман,Иван Асен V
| наследник=[[Иван Шишман]] </br> [[Иван Срацимир]]
| съпруга=<nowiki>[[Теодора Басараб (1323-1349)</nowiki>]]
| втори брак=[[Сара (Теодора)|Сара-Теодора]]
| трети брак=
| майка=[[Кераца Петрица]]
}}
'''Иван Александър''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]:<small>''{{кирилица|ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ}}''</small><ref>Както е изписвано в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Иван Александър]]</ref>), е български [[цар]], управлявал от [[1331]] до [[1371]] година. Иван Александър е син на [[Срацимир (деспот)|деспот Срацимир]] и [[Кераца Петрица]]. Царуването му продължава цели 40 години, по който показател се нарежда на третовторо място след цар [[Петър I (България)|Петър I]] и цар Иван Срацимир. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]], Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през [[14 век]].
 
Дълги години българската историография приемаше, че той е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия – Шишмановци. Което е породено от факта, че дълго време не съществува дори и елементарен опит за проучване на родословието на Иван Александър. Наличните извори за произхода на Иван Александър, които не са никак малобройни са категорични – той е потомък на Асеневата фамилия. Рождената му година не е известна, но тъй като изследователите предполагат, че сватбата на родителите му се е състояла към 1300 г., а и той е първо дете в семейството, се счита че е роден в самото начало на 14 век.
 
[[Файл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|мини|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (13541355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на третия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си Теодора Бесараб, дъщеря на войводата на Влашко, и се жени за една търновска еврейка, покръстена като Теодора ІІ. Нейният син [[Иван Шишман]] като „багрянороден“, т.е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир.
 
Интересен е въпросът с името на покръстената еврейка, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Сара. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания.
 
При управлението на Иван Александър през страната преминава и епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), която изиграва голяма роля за обезлюдяването на голяма част от българските земи и с това значително допринася за по-лесното им завоевание от страна на османските турци в последните десетилетия на века. През 1349г. загива третият му син от брака му с Теодора Бесараб Иван Асен IV в битка с османците.
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели.