Разлика между версии на „Гложене (област Враца)“

м
редакция без резюме
м
м
 
== История ==
Според ст. н. с. [[Богдан Николов]] (археолог и краевед – автор на книгата „От Искъра до Огоста“) в центъра на селото са разкрити останки от средновековно селище, датирано във времето от XI до XIV век. А според различни предания може да се заключи, че първите заселници на Гложене и съседните села са пристигнали от [[Стара планина|Балкана]] и [[Предбалкан|Предбалкана]]а, търсейки по-сигурно препитание в земеделието, скотовъдството и риболова.
 
В същото време според Кратка българска енциклопедия (1964 г.) с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г. При първото [[Преброяване на населението в Княжество България (1880)|преброяване на населението на Княжество България]] на 1 януари 1881 г. броят на жителите на селото (тогава Глъжене, околия и окръг [[Оряхово|Рахово – днешно Оряхово]]) е 1177 души.<ref name=":0">Преброяване на населението на Княжество България (1880) http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070 </ref> През 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята се обозначавало от селяните с прочутото название „Окопа“.
Икономиката на селото се определя от двете трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), едното от които е в северната част на селото, а другото – в неговата южна част. След тяхното обединяване дългогодишен председател е Стефан Георгиев Барчов. Основният поминък е свързан със земеделие и животновъдство. Отглеждани са пшеница, царевица и ечемик, както и техническите култури – слънчоглед и памук.
 
През 1950 г. в селото са организирани женски демонстрации против масовизацията на земеделското производство и кооперирането на нивите и инвентара в ТКЗС.
 
В землището на селото е функционирала маслобойна, която преработва слънчогледа в олио, както и две мелници, едната от които използва водите на р. Огоста, а другата използва мазут, като водната мелница е известна като „Йончовата воденица“, а мазутната – „Голювата воденица“