Димитър Списаревски: Разлика между версии

'''Димитър Светозаров Списарѐвски''' е [[България|български]] офицер, летец-изтребител,. офицерПриживе (приживе:е [[поручик]], посмъртно: произведен [[капитан]] –, 1944 г., и [[полковник]], –през 2009<ref>[http://www.balchiktelegraph.com/archives/5429 Мильо ЙОЧЕВ, Преди 69 години, Балчишки Телеграф, 19 декември 2012]</ref>),. Кавалер кавалере на ордена [[За храброст|„За храброст“]] (посмъртно).

Родът му е от [[Кюстенджа]]. Загива при боен полет, по време на [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките на София]] през [[Втората световна война]], след като сваля тежък [[Съединени американски щати|американски]] [[бомбардировач]] [[B-24 Либърейтър|Б-24]] чрез [[въздушен таран]], по време на [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките на София]] през [[Втората световна война]].

Димитър Списаревски, наричан от другарите си СпайчСпаич, е роден на 19 юли 1916 г. в [[Добрич]],<ref>{{геб|11|4163}}</ref> тогава в Румъния, само 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. Баща му, офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му&nbsp; –, дипломатът [[Коста Списаревски]] са българи от [[Кюстенджа]]. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котленски възрожденски род, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца –, също Димитър Списаревски, е офицер и поет, кавалер на български и сръбски ордени за храброст. В самия крайкрая на Междусъюзническата война той е вероломно съсеченубит при [[Злетовска река]] докато е парламентьор при сърбите.<ref name=":0">[https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/05/spisarevsky/ „Върни са с щита или върху него“, СВВНВУ Един завет]</ref><ref>[http://www.math.bas.bg/~telecom/CV/Nevena%20CV/Spisarevski.pdf Веселин Бончев, ''95 години от рождението и 68 години от гибелта на капитан Димитър Списаревски'', БАН, 20 декември 2011.]</ref>

ССлед [[Ньойския договор]] от [[1919]] г., Добрич заедно с цяла [[Добруджа]] отново са анексирани от [[Румъния]]. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна публична проява на главата на семейството, Списаревски са силово експулсирани от румънската власт. иМестят се местят в гр. [[Лом]] на ул. „Ивайло“ №8, после в [[Белоградчик]] и накрая от 1932 г. живеят в [[София]] на ул. „Цар Аспарух“ № 57. когато бащатаБащата започва работа като финансов инспектор. ТаткотоСветозар поддържа в бежанското семейство иСписаревски възпитава сина си Димитър в непоколебим свободолюбив дух, мъжественост и горещо родолюбие . 

В София Димитър Списаревски постъпва и през 1934 г. завършвав елитната Втора мъжка гимназия ”Цар Борис III” (днес 22-ро СОУ). къдетоЗавършва епрез знаменосец1934 наг. училището,В зрелостното му свидетелство както е отбелязано, вче зрелостнотое мубил свидетелствознаменосец на училището. Мечтата му да стане летец се проявява още тогавав гимназията. Като ученик в шести (днешниясегашен 910-ти) клас, в кръжока по авиомоделизъм на гимназията заедно със свои другари построяват безмоторен самолет. 

Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във [[Военно училище|Военното на Н. В. училище]],. ноЗаради е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова,простъпка още преди да завърши първата година, гое откомандироватоткомандирован и е изпратен да служи като редник в [[Ямбол]] в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на [[юнкер]] са възстановени, върнат. Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57 – ми „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци, и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. ТойНазначен е назначен за пръв път за летец през октомври 1936 г. През 1938 г. протупей -юнкерите от целите два випуска 57–и и 58-и („Родопски“) са командированиизпратени за обучение като летци в [[Германия]] и [[Полша]]. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в [[Кауфбойрен]] до гр. Аугсбург. След това усъвършенства своето майсторство по висшвисшия пилотаж в авиационното училище в [[Шлайсхайм]] до Мюнхен. и накраяНакрая, през [[1939]] г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във [[Вернойхен]] до Берлин.

След пристигането си в България, от [[юли]] 1939 г. тезавършилите училището са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, развитразширен и преименуван в 6 изтребителен полк,. Полкът се базиранбазира на летище [[Марно поле]] прикрай [[Карлово]], по-късно, е преименуван в 3/6 изтребителен орляк. Списаревски е включен в състава на ято изтребители П3Л24 „Ястреб“, като командир на строево крило във 2-ри армейски въздушен полк, дислоциранодислоциран близо до турската граница. ТукНа тойтази длъжност остава до лятото на 1941 г. СледЛети това лети исъс ссамолети Авиа 534 „Доган“. После усвояваУсвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf -109Е, наричани в България ”Стрела“.

От края на март 1942 г. вече е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия.<ref>[http://grafportal.org/?q=node/106 Изтребителна школа за висш пилотаж, 3-та авиационна база на ВВС, официален сайт] </ref> През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк.<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 | page = 230}}</ref>

Наскоро следСлед това опитният младмладият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в [[Скопие]], като командир на 2-ра свързочна рота на летището, откъдето. споредСпоред тогавашните предвижданията на генералния щаб се очаква да е основното нападение срещу България ида действате нелегалниот Скопие. В града действат въоръжени комунистическипартизански групи. Там,В тойСкопие самСписаревски пленяваприхваща тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище Скопие.<ref>[https://edinzavet.wordpress.com/2014/12/20/spisarevsky_71/ 71 години от подвига на „живата торпила“ кап. Димитър Списаревски, сп. „Един завет“ бр. 2 / 2014 г.]

ПослеКомандирован е командирован отново в 6-ти изтребителен полк вна летище Марно поле, където е ротен командир до август 1943 г.

УбеденСписаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията убеден патриот, ненавиждащ комунистическите и всякакви безродници, въпреки, че като офицер от армията, той почти презира полицаите и заявява:“Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец" и не желае да участва в разпита на подофицера Аяров, при който цивилен следовател му нанася побой, заявявяйки на колегата си Павлов с присъщата си ярост: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“ Списаревски твърдо се включва в безкомпромисната борба срещу тях. Видно, донесението на командира на 6-и изтребителен полк полковник Вълков, съгласно „Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската“ той изпраща рота от полка, командвана лично от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов), които да действат срещу антидържавните въоръжени изменнически елементи и на 26 май 1943 г. след упорито претърсване и прочистване на горите край Карлово, те залавят един партизанин, раняват друг такъв и ликвидират подривната опасност в района. <ref>„История на военната авиация на България“, С., 1988 г.</ref><ref name=":2">[http://pan.bg/view_article-1-20608-ZA-GEROQ-SPISAREVSKI.html Иван Петков, ''За героя Списаревски!'' сп. Клуб КРИЛЕ, бр. 12, 2013 г.] </ref>