Разлика между версии на „Димитър Списаревски“

м
Още стилистични и правописни корекции. Премахнат е повтарящ се пасаж за задачата на изтребителните орляци. Премахнати са предположения за мислите на летеца в боя, за които няма как да има свидетели.
м (Стилистични и правописни промени на целия текст. Крайно необходими. Моля, не връщайте предишния текст !)
м (Още стилистични и правописни корекции. Премахнат е повтарящ се пасаж за задачата на изтребителните орляци. Премахнати са предположения за мислите на летеца в боя, за които няма как да има свидетели.)
Командирован е отново в 6-ти изтребителен полк на летище Марно поле, където е ротен командир до август 1943 г.
 
Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията убеденсчита патриот,за ненавиждащнедостойни комунистическитеполицейските иметоди. всякакви безродници, въпрекиЗаявява, че като офицер от армията, той почти презира полицаите и заявява:“Аз"Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец". и не желаеОтказва да участва в разпита на подофицераподофицер Аяров, прислед койтокато цивилен следовател му нанася побой, заявявяйки на колегатаарестувания. сиЗаявява Павловпред с присъщатаколегата си яростПавлов: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“ Списаревски твърдо се включва в безкомпромисната борба срещу тях. Видно, донесението на командира на 6-и изтребителен полк полковник Вълков, съгласно „Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската“ той изпраща рота от полка, командвана лично от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов), които да действат срещу антидържавните въоръжени изменнически елементи и на 26 май 1943 г. след упорито претърсване и прочистване на горите край Карлово, те залавят един партизанин, раняват друг такъв и ликвидират подривната опасност в района. <ref>„История на военната авиация на България“, С., 1988 г.</ref><ref name=":2">[http://pan.bg/view_article-1-20608-ZA-GEROQ-SPISAREVSKI.html Иван Петков, ''За героя Списаревски!'' сп. Клуб КРИЛЕ, бр. 12, 2013 г.] </ref>
 
Списаревски участва в борбата срещу тях партизаните. Видно е от донесението на командира на 6-и изтребителен полк полковник Вълков, че съгласно „Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската“ командирът изпраща рота от полка, командвана от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов). Задачата е "да действат срещу антидържавните въоръжени изменнически елементи". На 26 май 1943 г. при претърсване на горите край гр. Карлово ротата залавя един партизанин и ранява още един. <ref>„История на военната авиация на България“, С., 1988 г.</ref><ref name=":2">[http://pan.bg/view_article-1-20608-ZA-GEROQ-SPISAREVSKI.html Иван Петков, ''За героя Списаревски!'' сп. Клуб КРИЛЕ, бр. 12, 2013 г.] </ref>
През лятото на [[1943]] г. Списаревски е избран и командирован като офицер с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея е изпратен край [[Ламанш]]а, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.
 
През лятото на [[1943]] г. Списаревски е избран и командирован като офицер с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. еИзпратен изпратене край [[Ламанш]]а, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадраавиация при въздушните боеве над Канала.
След завръщането си в България, за кратко е зачислен на летището в Карлово като ротен командир, скоро след което е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, стациониран на [[Летище Божурище]] за отбраната на столицата, водещ бойни действия срещу американските бомбардировачи, през ноември и декември вече три пъти нападали София.
 
След завръщането си в България, за кратко е зачислен на летището влетище Карлово като ротен командир,. скороСкоро след което е назначен и включен в състава на 3/6 орляк, стациониранразположен на [[Летищелетище Божурище]] за отбранатаотбрана на столицата,. Орлякът водещводи бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември вече1943 три пъти нападали Софияг.
 
== Въздушен бой на 20 декември 1943 г. ==
[[Файл:Bf109 messerschmitt.JPG|мини|250px|Бивш български Messerschmitt Bf 109G-2 в Музея на авиацията в Белград, какъвто е пилотирал кап. Списаревски<ref>Музей на авиацията в Белград, официален сайт, [http://www.muzejvazduhoplovstva.org.rs/eksponati.php?jez=sr&id=13 Messerschmitt Bf 109Ga-2]. Посетен на 22 април 2015.</ref>]]
[[Файл:B-24D's fly over Polesti during World War II.jpg|мини|Формация бомбардировачи В-24 „Либърейтър“ над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски. В битката са поразени 8.]][[Файл:4 Lockheed P-38 Lightnings in formation.jpg|мини|Формация тежки изтребители Локхийд P-38 „Лайтнинг“, осъществяващи прикритието на „Либърейтърите“, с които влиза в бой кап. Списаревски, в битката са поразени 7 такива изтребители]]На [[20 декември]] [[1943]] г. на височина от около 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ [[B-24 Либърейтър|B-24 Liberator]] (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София. Самолетите са 376-та тежка бомбардировъчна групировка на 15-та въздушна армия на САЩ <ref>{{икона|en}} [http://www.michael-reimer.com/CFS2/CFS2_Profiles/MTO_Allies_15_USAAF.html 15th (Strategic) Army Air Force]</ref>. отФормацията 150се американски бомбардировачи „Либърейтър“ [[B-24 Либърейтър|B-24 Liberator]] (Бе-24 „Освободител“) от 376-та тежка бомбардировъчна групировка, охраняванисъпровожда от 50 тежки двумоторни двутели изтребители [[П-38 Лайтнинг|Lockheed P-38 Lightning]] (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група, се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. БългаритеБългарската смелоПВО се изправят свдига едва 36 машини срещу 200 вражески. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители „Девоатин“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 имащот летище Божурище има по списъчен състав 17 изтребителя тип Bf-109G-2. вдигайкиЗадачата сему от летище Божурище има задачатае да завърже бой с противниковите изтребители,. а в това време другият орлякОрлякът от Враждебна – 2/6, имащима по списъчен състав 24 изтребителя ДевоатенДевоатин D.-520,. Задачата му е да удариатакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците добре разбиратзнаят, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалятТактическите няколкоцели неговиса самолетапостигнати, основната им тактическа целформацията е да разстроят противниковата формация и отклонят „Освободителите“ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън градаразстроена. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. В негобоя загиват поручик Списаревски и подпоручик [[Георги Кюмюрджиев]]. БългаритеБългарските летци свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
 
В бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, е записано:<br />„Либърейтърите“ идват към София откъм Панчарево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина".
 
При нападението на американската авиация над София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, други 93 са ранени.
Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката: <br />
„Либърейтърите“ идват към София откъм Панчарево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище [[Божурище]] има задачата да завърже бой с противниковите [[изтребител]]и, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят „Освободителите“ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.
 
Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своятасвоя самолет тип „Врана“ с окачени на крилата индикаторидатчици за измерване на температурата, влажността, налягането и други метеорологични показатели, необходими за извършванепланирането на полетите. През 1942 г. тойДереков е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги, а от.От ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв един полет на 19 декември 1943 г. вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опитприземяването, да се приземи отнасяудря с крилото на „Враната“ сии поврежда опашните кормила на Месершмитасамолет "Месершмит". Това е самолетасамолетът на капитан Списаревски,. койтоСписаревски известенреагира с буйния си нравбуйно, предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.
 
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище [[Божурище]] с [[Bf-109|Месершмит Bf-109G-2]], които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащитеатакуващите „освободители“ преди да достигнат градабомбардировачи. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.
 
Сам,Списаревски ссе безумно смела виртуозна маневра, измъквайки сеоткъсва от два американски изтребителя, и се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той вземаВзема на прицел една машина, атакува устремностремително, без да се интересуваотклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие,. сПоразява непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежкоцелта и подпалва тозибомбардировача. бомбардировач, но в ожесточената си битка заЗа по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница,. а самолетътСамолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.
 
БългаринътСписаревски разбира,извършва че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя симаневра и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът есе разцепенразцепва и сасе разпада във въздуха,. спасяваСпасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.
 
Самолетът на Списаревски падасе разбитразбива на височините над село [[Долни Пасарел|Пасарел]], Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него – картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.
 
Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.<br />
284

редакции