Димитър Списаревски: Разлика между версии

Списаревски извършва маневра и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

 

 

 

 

Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г., въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва: {{цитат|''„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“''}}

[[Файл:Dimitar Spisarevski grave.JPG|мини|250п|Гробът на Димитър Списаревски в [[Централни софийски гробища]].]]

 

 

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.<ref>[http://www.sofia.utre.bg/2013/12/20/199616-70_godini_ot_bezsmurtnia_podvig_na_edin_velik_bulgarin_kapitan_dimitur_spisarevski 70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски, София утре, 20 декември 2013 г.]</ref>

 

Плененият Макландън ще си спомни: ''„Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.“'' 

 

Започналата на 18 октомври 1943 г. англо-американската въздушна офанзива на Балканите с [[Бомбардировки на България|бомбардировки над България]] в София, Скопие и Велес приключва след половин година тежки и разрушителни наречени в собствените военни планове на съюзниците „терористични“ въздушни нападения с последната голяма бомбардировка на София на 20 април 1944 г. Решението на правителството на Богдан Филов и Народното събрание да се обяви „символична война“ на съюзниците е използвано като удобен повод за това. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Общо по време на операция ”Point Blank”(Прицел от упор) в рамките на англо-американската въздушна кампания „Приливна вълна“ (Tidal wave), целяща създаването на „бомбен килим“ в региона обхващащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ София е бомбардирана 11 пъти. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народният театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30 март 1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30 март 1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Бомбардирани са и още 18 големи български селища в тогавашните ни граници. Хвърлени са общо 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англоамериканската авиация пуска бомби и във вид на играчки с цел да могат да поразяват и деца. Бомбардирани общо 168 населени места. Загиват 4208 души и са тежко ранени 4744, 88% от които са мирни граждани – жени, деца и стари хора. Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943 – 1944, е над 23 000. Хвърлените при бомбардировките 4350 тона взривове с експлозивни и запалителни бомби разрушават само в София 12 657 сгради, тежко увредени или опожарени са огромен брой други. Нанесените материални щети възлизат на стойност над 24 милиарда тогавашни щатски долара. В защитата на Родината загиват 22-ма български летци, съюзните немските пилоти също дават жертви. Губим 27 български самолета срещу 185 американски и английски самолета свалени над България<ref>[http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0 Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 16 февруари 2012]</ref>, а още по-голям брой чужди машини са тежко повредени. Противника губи 689 летци – загинали 256 пилота и 333 пленени, плюс значителен брой извадени от строя противникови чинове завърнали се в базите ранени и негодни за участие в бой. <ref>[http://shumen-camp.info/index_bg.html Военнопленническия лагер в Шумен]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/sofiya-s-pametnik-i-na-amerikanskite-lettsi-zaginali-prez-voinata-v-bulgaria-news170765.html София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 4 октомври 2010]</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/55423/pametna_plocha_za_zaginali_letci Паметна плоча за загинали /,rjdkiur летци]</ref><ref>[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб София.]</ref><ref>[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тончев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 13 ноември 2008]</ref>