Талмуд: Разлика между версии

В допълнение към Мишна, и други танаитични учения се развивали по същото време или малко след това. Гемара често се позовава на тези танаитични твърдения, за да ги сравни с тези, съдържащи се в Мишна и за да подкрепи или отхвърли предложенията на [[Амораим]]. Всички онези не-Мишна източници са под общата терминология [[Бараити|''baraitot'']] (букв. външен материал, „Извън Мишна“; ед.ч. {{lang|tmr-Latn|baraita}} {{lang|tmr|ברייתא}}).

В трите века след редакцията на Мишна, равините в Израел и Вавилония я анализирали, дебатирали и разисквали по нея. Тези разисквания формирали [[Гемара]] ({{lang|he|גמרא}}). ''Гемара'' означава „завършване“ (от [[иврит|еврейски]] ''gamar'' {{lang|he|גמר}}: „завършвам“) или „обучение“ (от [[арамейски]]: „изучавам“). Гемара се фокусира главно върху изясняване и уточняване мненията на Танаим. Равините от Гемара са известни като {{lang|tmr-Latn|[[Амораим]]}} (ед.ч. ''{{lang|tmr-Latn|Amora}}'' {{lang|tmr|אמורא}}).

По-голямата част от Гемара се състои от анализиране на закона. Изходната точка за анализа обикновено е мнение по закона, изказано в Мишна. Мнението бива анализирано и сравнявано с други мнения в [[Dialectic|dialectical exchange]] между двама (често анонимни, а понякога и метафорични) опонента, наричани ''{{lang|tmr-Latn|makshan}}'' (разпитващ) и ''{{lang|tmr-Latn|tartzan}}'' (отговарящ). Друга важна функция на Гемара е да идентифицира коректната Библейска основа на даден закон представен в Мишна и логическия процес, който ги свързва: тази дейност е била известна като ''талмуд'' дълго преди съществуването на „Талмуд“ като текст.

Тези exchanges формират „градивните камъни“ на Гемара; наименованието за откъс от Гемара е ''{{lang|tmr-Latn|[[Gemara#The Sugya|sugya]]}}'' ({{lang|tmr|סוגיא}}; мн.ч. ''{{lang|tmr-Latn|sugyot}}''). ''{{lang|tmr-Latn|Sugya}}'' обикновено включва детайлна и подкрепена с доказателства обосновка на мнение, изказано в Мишна.

В една ''{{lang|tmr-Latn|sugya}}'', библейски, танаимични и амораимични тези се изтъкват в подкрепа на различни мнения. По този начин Гемара поставя Танаим и Амораим в [[semantics|семантични спорове]] (често чрез приписване на възглед на живял по-рано авторитет, така както той би отговорил по даден въпрос), и сравнява възгледите от Мишна с откъси от [[Бараита]]. Дебатите рядко биват официално приключени; в много случаи, последната дума има практиката на закона, въпреки че има много изключения от този принцип.