Слейър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м корекция на препратка/шаблон редактирано с AWB |
||
Ред 24:
Групата Слейър е сформирана през 1981 г., когато Кери Кинг решава да сформира банда, заедно с Джеф Ханеман, с когото се запознава на едно прослушване.<ref>{{cite web|title=Knac.com interview with Jeff Hanneman|author=Davis, Brian|publisher=Knac.com|url=http://www.knac.com/article.asp?ArticleID=3153|accessdate=13 декември 2006}}</ref> Те привличат в групата басиста и вокал Том Арая, с когото Кинг е свирил в групата Quits, както и барабаниста Дейв Ломбардо, който работи като разносвач на пици.
Първоначалният им репертоар се състои от кавъри на известни метал групи като [[Iron Maiden]] и [[Judas Priest]]. Дебютните им концерти и участия са в Южна Калифорния – в малки барове или на частни и училищни тържества, като визията на групата е предимно сатанистка – с пентаграми, обърнати кръстове и много грим.<ref>{{cite web|title=Allmusic Biography of Slayer|author=Huey, Steve|publisher=Allmusicguide.com|url=
През 1982 година Слейър записва първото си демо – това са репетиции на три парчета – „Fight Till Death“, „Black Magic“ и „The Antichrist“. Записът придобива широка популярност сред ъндърграунд средите и момчетата са поканени за съпорт на концертите в Лос Анджелис на Bitch и Woodstock Club. По време на едно от изпълненията си – кавър версията на песента на Iron Maiden, „Phantom Of The Opera“, те са забелязани от продуцента Brian Slagel, който току-що е основал лейбъла Metal Blade Records и издава поредиците от траш компилации „Metal Massacre“. Слейър участват в третата част, която излиза през юли 1983 г., с песента „Aggressive Perfector“. Записът е истински успех и води до така мечтания договор с издателска компания.
Ред 39:
След успеха на „Hell Awaits“, музикантите от Слейър сключват договор за записи с нова издателска компания, основана от Ръсел Симънс и Рик Рубин: Def Jam Records – хип-хоп лейбъл. Разполагаща с продуцент, готов да експериментира и бюджет за записи, групата преминава „основен ремонт“ и в резултат песните са с по-кратко и бързо звучене, както и с по-добра продукция. Сложните и дълги композиции от „Hell Awaits“ са останали в историята и бандата е силно повлияна от [[хардкор]]а.
Дистрибуторът на Def Jam, Columbia Records, отказва да издаде „[[Reign in Blood]]“, заради обложката и съдържанието на текстовете. Например, песента „Ангел на смъртта“ („Angel of Death“) предизвиква скандал с излагането на подробности от концентрационните лагери, [[холокост]]а и човешките експерименти, провеждани от [[Йозеф Менгеле]]. Албумът излиза под дистрибуцията на Geffen Records на 7 октомври 1986 г. Въпреки това, поради скандалността си „Reign in Blood“ не се вписва в графика на промотираните издания на компанията. Въпреки, че албумът не се рекламира чрез радиото и няма излъчвания, той е първият, с който групата успява да влезе в [[Billboard 200]] – на 94-то място и е сертифициран като „златен албум“ на територията на САЩ.<ref>{{cite web|title=Slayer's album chart history|publisher= Billboard.com|url=
През октомври 1986 г., Слейър започват световното турне „Raining Pain“, заедно с Overkill в Щатите и Malice в Европа. Групата има ангажимент и като първа част на концертите на WASP в Америка, но месец по-късно, барабанистът Дейв Ломбардо напуска:
Ред 52:
{{cquote|''Ние знаехме, че не можем да постигнем висотата на „Reign in Blood“ така че дадохме назад и забавихме. Спомням си, че дискутирахме доста относно този факт. Това беше странно, никога не се повтори за нито един албум, преди или след това.''}}
Издаден през 1988 г., „[[South of Heaven]]“ получава смесени критики от страна на феновете и специалистите, въпреки че е най-доброто комерсиално постижение за Слейър по това време – 57-мо място в Billboard 200 и втори пореден „златен“ албум.<ref>{{cite web|title=Artist Chart History|publisher=Billboard.com|url=
|accessdate=25 март 2007}}</ref> Ревютата на музикалната преса за тавата се различават, от „Ол Мюзик“, които определят албума като „смущаващ и мощен“, до „Ролинг Стоун“, който му залепва клеймото: „сатанински глупости“. Кинг казва за него, че това е албумът с най-мрачните му изпълнения.<ref>{{cite web|title=Recording Industry Association of America Gold & Platinum Searchable Database|publisher=RIAA|url=http://www.riaa.com/goldandplatinumdata.php?table=SEARCH|accessdate=24 март 2007}}</ref>
Ред 63:
=== ''Divine Intervention'' (1994 – 1995) ===
През 1994 г. излиза първият дългосвирещ запис на групата с новия барабнист – „Divine Intervention“. Тавата става най-високо класиралия се албум до този момент, достигайки до номер 8 в Билборд 200. „Divine Intervention“ получава златен статус. Албумът включва песни за [[Райнхард Хайдрих]], един от архитектите на Холокоста и Джефри Дамър – от апартамент номер „213“, където той е измъчвал, изнасилил и убил седемнадесет жертви. Други основни теми са убийство, злините на църквата и политика. Интересът на Арая към серийните убийци вдъхновява голяма част от текстовете.<ref>{{cite web|title=Divine Intervention – Slayer|author=Henderson, Alex|publisher=Allmusic|url=
|accessdate=21 юни 2007}}</ref>
Ред 76:
=== ''Diabolus in Musica'' (1998 – 2000) ===
„Diabolus in Musica“ (от латински – „Дяволът в музиката“) е издаден през 1998 г. и дебютира под #31 в Billboard 200, продавайки над 46 000 копия.<ref>{{cite web|title=Slayer: 'Christ Illusion' lands at No.
Слейър си партнират с дигиталната хардкор банда Atari Teenage Riot, за да запишат песен за саундтрака към филма „Spawn“, озаглавен „No Remorse (I Wanna Die)“. По-късно групата отдава почит на [[Black Sabbath]], като записва кавър на „Hand of Doom“ за втората част от трибют албума, озаглавен „Nativity in Black II“. Следва световно турне в подкрепа на новия албум, и участие в Обединеното кралство на фестивала „Ozzfest“ 1998, заедно с Black Sabbath, [[Ozzy Osbourne]], [[Foo Fighters]], [[Pantera]], [[Soulfly]], [[Fear Factory]], и [[Therapy?]].
| |||