Разлика между версии на „Тракийско въстание (1829)“

м
→‎Одринския мир: Поправена правописна грешка
м (→‎Бойни действия: Поправена граматична грешка)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за Android Редакция чрез мобилно приложение
м (→‎Одринския мир: Поправена правописна грешка)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за Android Редакция чрез мобилно приложение
На [[20 август]] [[1829]] г. руски части влизат в [[Одрин]]. За първи път градът е превзет от руската армия. В началото на септември главната квартира на Дибич се намирала в Одрин, авангардът му в Люлебургас, лявото крило на Черно море, а дясното при Енос пред стоящия в Егейско море руски флот. Между това генерал Хейсмар от Оряхово напредва до Враца и до Искърския пролом; аванпостовете му достигнали и до околностите на София. Това предизвиква паника в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие.
 
След подписването на 14 септември 1829 на [[Одрински мирен договор (1829)|Одринският мирен договор]] сложил край на войната българските отреди са разформировани. Кап. Г. Мамарчев се оттегля с 500 – 600 от съратниците си в Котел и запачвазапочва да организира въстание в [[Сливен]]ска, [[Котел]]ска, [[Габровска област|Габровска]] и [[Търново|Търновска област]] и в Търново да се провъзгласи освобождението на България, но руското командване убедило се в сериозността на намерението му противодейства. Мамарчев е арестуван, от пратените в началото на пролетта 200 казаци за да не предизвика международни усложнения, събраните хора са разпуснати и след това капитана е освободен, но други като Бойчо войвода и братята му са пратени в Сибир.<ref>[http://www.heritagebg.net/nauki/item/354-georgi-mamarchev Георги Мамарчев, Наследствмо БГ]</ref><ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2011-11-08-15-30-00&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Легендарният борец за освобождение капитан Георги Мамарчев, жертва на руско-турски репресии.]
</ref> Ръководителите на българското националноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''“, връчена на Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия от стопанина на къщата, в която бил настанен. Тя съдържала шестнадесет точки, разкриващи най-важните искания на българите от този край:. ''„Да будем сами волни. Да мы сами себя да судимо. Да мы черкви правим, когда и где захотим. Субаши да няма нигде. Да мы оружие носимо..:"'' и т.н''.'' <ref name=":12">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова, стр.87 – 88]</ref>, но мирът вече е сключен и той не дава на българите абсолютно нищо освен доста съмнителните обещания за „амнистия“ и коварното „право“ да напуснат родните си места определено в чл.13 от [[Одрински мирен договор (1829)|Одрински мирен договор]] – „В един 18-месечен срок, християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия.“
 
41

редакции