Едип цар: Разлика между версии

Идейният замисъл на Софокловата творба „Едип цар“ е базиран на мита за Едип. В основата на трагедийната творба е разгърната митологичната представа за извършването на два тежки, но несъзнателно сторени гряха – отцеубийството и кръвосмешението. И в митологичен, и в трагедиен план, произведенията следват една основна идея, базирана на тези два гряха, които са в абсолютен разрез с човешката ценностна система и възприятия.

Митологичната фабула на Николай Кун, в произведението „Едип цар“, се различава от трагедийния сюжет на Софокъл.

Николай Кун следва митологичния модел, за да разкаже за живота на Едип и неговите преживявания според мита. Софокъл разгръща трагедийния сюжет, който е изграден върху митологичния, като е изместен основният център на мита, а именно промяната на смисловата му насоченост като проклятието на рода и вината. Това изместване на основния притегателен център на събитията в произведението, изменя и характера на композицията.

Митологичната фабула се различава от трагедийния сюжет по няколко компонента. Основна разлика между двата жанра е самата композиция. Митът следва своята типологична композиция и представя съдържанието под формата на разказ, докато трагедията използва митологични фабули, конструирани под формата на строфи, което от своя страна е характерно за трагедийните творби. В трагедията присъстват диалози и съждения, които не откриват своето място в мита. Трагедията влиза в пряк контакт с читателя и го провокира да разсъждава върху поставения проблем, докато митамитът е просто разказ, чиято цел е да информира.

Ако съпоставим митологичната фабула и трагедийния сюжет, можем да открием разликата, че в хода на митологичната фабула е поставен акцент върху проблематичния стремеж на човека да узнае истината за себе си, и да се пребори със съдбата си, дори и това да означава прекрачване на божествените закони. Проблематиката е разгърната в по-широк смисъл на търсенето на истината и препятствията, пред които е изправен героят.

В митологичната фабула присъстват повече елементи, типични за мита, докато при трагедийния сюжет е засилено присъствието на драматични събития и акцент върху личната драма и страдание на героя. Трагедията на Софокъл разгръща широко мотива за незнанието на човека и колко пагубно може да се окаже то за него. Именно в това се откроява съществена разлика между двата жанра – трагедията обръща по-детайлно внимание на човешката злощастна съдба и тегобите, през които преминава персонажът, а митът акцентира върху самите събития. Най-общо казано, митът се интересува от събитията и техния развой, а трагедията – от случващото се около, и на героя, от неговата лична човешка драма.

В заключение на съпоставката между двете композиции, би могъл да се обобщи изводът, че и митологичната фабула, и трагедийниятрагедийният сюжет, следват един и същи развой. Представени от различни гледни точки, те се стремят да постигнат различно въздействие, спрямо индивидуалните си цели, а също и наблягане на отделните елементи.

В митологичния аспект е маркирано незнанието на Едип и сблъсъкасблъсъкът му с божествената и съдбовна сила на събитията. Незнанието на човека е отразено и в трагедийния сюжет, но акцентът е поставен основно върху драматичния сблъсък на съдбата и персонажа, и проследяването на неговия духовен катарзис. „Едип цар“ е една проблематична творба с двойствен характер, която може да бъде анализирана и от митологична, и от трагедийна гледна точка.