Разлика между версии на „Димитър Списаревски“

м
м (Премахната запетайка след точка.)
Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията счита за недостойни полицейските методи. Заявява, че, "Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец". Отказва да участва в разпита на подофицер Аяров, след като цивилен следовател нанася побой на арестувания. Заявява пред колегата си Павлов: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“.
 
Списаревски участва в борбата срещу тях партизаните. Видно е от донесението на командира на 6-и изтребителен полк полковник Вълков, че съгласно „Правилника за реда за оказване на помощ на полицията от войската“ командирът изпраща рота от полка, командвана от поручиците Димитър Списаревски и Виктор Евстатиев (Павлов). Задачата е "да действат срещу антидържавните въоръжени изменнически елементи". На 26 май 1943 г. при претърсване на горите край гр. Карлово ротата залавя един партизанин и ранява още един. <ref>„История на военната авиация на България“, С., 1988 г.</ref><ref name=":2">[http://pan.bg/view_article-1-20608-ZA-GEROQ-SPISAREVSKI.html Иван Петков, ''За героя Списаревски!'' сп. Клуб КРИЛЕ, бр. 12, 2013 г.] </ref>
 
През лятото на [[1943]] г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Изпратен е край [[Ламанш]]а, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.
== Въздушен бой на 20 декември 1943 г. ==
[[Файл:Bf109 messerschmitt.JPG|мини|250px|Бивш български Messerschmitt Bf 109G-2 в Музея на авиацията в Белград, какъвто е пилотирал кап. Списаревски<ref>Музей на авиацията в Белград, официален сайт, [http://www.muzejvazduhoplovstva.org.rs/eksponati.php?jez=sr&id=13 Messerschmitt Bf 109Ga-2]. Посетен на 22 април 2015.</ref>]]
[[Файл:B-24D's fly over Polesti during World War II.jpg|мини|Формация бомбардировачи В-24 „Либърейтър“ над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски. В битката са поразени 8.]][[Файл:4 Lockheed P-38 Lightnings in formation.jpg|мини|Формация тежки изтребители Локхийд P-38 „Лайтнинг“, осъществяващи прикритието на „Либърейтърите“, с които влиза в бой кап. Списаревски, в битката са поразени 7 такива изтребители]]На [[20 декември]] [[1943]] г. на височина от 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ [[B-24 Либърейтър|B-24 Liberator]] (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София. Самолетите са 376-та тежка бомбардировъчна групировка на 15-та въздушна армия на САЩ <ref>{{икона|en}} [http://www.michael-reimer.com/CFS2/CFS2_Profiles/MTO_Allies_15_USAAF.html 15th (Strategic) Army Air Force]</ref>. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители [[П-38 Лайтнинг|Lockheed P-38 Lightning]] (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група. Българската ПВО вдига едва 36 машини срещу 200 вражескипротивникови. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители „Девоатин“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище има по списъчен състав 17 изтребителя тип Bf-109G-2. Задачата му е да завърже бой с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, има по списъчен състав 24 изтребителя Девоатин D-520. Задачата му е да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците знаят, че трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са постигнати, формацията е разстроена. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. В боя загиват поручик Списаревски и подпоручик [[Георги Кюмюрджиев]]. Българските летци свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
 
В бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, е записано:<br />„Либърейтърите“ идват към София откъм Панчарево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина".
При нападението на американската авиация над София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, други 93 са ранени.
 
Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своя самолет тип „Врана“ с окачени на крилата датчици за измерване на температурата, влажността, налягането и други метеорологични показатели, необходими за планирането на полетите. През 1942 г. Дереков е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги. От ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв полет на 19 декември 1943 г., при приземяването, удря с крилото на „Враната“ и поврежда опашните кормила на самолет "Месершмит". Това е самолетът на капитан Списаревски. Списаревски реагира буйно, предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа.
 
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище [[Божурище]], които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат атакуващите бомбардировачи. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Списаревски излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.
Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, взела курс към София. Взема на прицел една машина, атакува стремително, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие. Поразява целта и подпалва бомбардировача. За по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница. Самолетът му е прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.
 
Списаревски извършва маневра и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.
 
Самолетът на Списаревски се разбива на височините над село [[Долни Пасарел|Пасарел]], Софийско. Тялото му е открито от местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат части от поразеният четиримоторен бомбардировач. До мястото на падането е единствения оцелял от екипажа - опашният стрелец подофицер Робърт Хенри Ренър. Местните хора го отвеждат в кметството,. където вместоВместо очакваната от него враждебност той среща човешко отношение и е нахранен.
 
Има различни свидетелства за тарана. Най-близък очевидец е лейтенант Джон МакЛендън, американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2352 от 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron). Малко след това МакЛендън също е свален и пленен. Той дава следното описание и оценка на действията на поручик Списаревски. <ref name="tinker">{{cite web|url=http://shumen-camp.info/tinker.html|title=2nd Lt. Edward Tinker, P-38 pilot|date=8 септември 1944|accessdate=6 ноември 2011|archiveurl=http://www.webcitation.org/66ICMDVhe|archivedate=20 март 2012|lang=en}}</ref>{{цитат|''„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящиялетящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша „летяюща„летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния... Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот !"''}}
 
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: {{цитат|''"Българските пилоти бяха по-добре тренирани и по-ожесточени, отколкото всички други, срещу които сме се изправяли”''}}
287

редакции