Разлика между версии на „Български лев“

м
Премахнати редакции на 83.148.118.13 (б.), към версия на Kerberizer
м (Премахнати редакции на 83.148.118.13 (б.), към версия на Kerberizer)
Етикет: Отмяна
След продължителен период на висока [[инфлация]], през 1951 година е проведена [[Парична реформа в България (1952)|парична реформа]], при която номинално 100 стари лева са заменени с 1 нов лев. Този курс обаче не е приложен за всички пари в обращение. Наличностите по банкови сметки са обменени по курсове, вариращи от 33:1 до 200:1, а цените на потребителските стоки са променени при съотношение 25:1.<ref>Европа 2001</ref>
 
През 1962 г. се извършва втора деноминация – този път при съотношение 10 към 1, за фиксиране на обменния курс на 1.17 лева = 1 U. S. долар. ISO 4217 кодът е BGL. След това, левът остава сравнително стабилен в продължение на около две десетилетия – до средата на 1980-те години. Въпреки това, както и валутите на другите комунистически страни, не е свободно конвертируем за западните финансови системи. В периода до 1989 г. левът на теория има златно покритие, като на банкнотите има текст, в който се посочва: "''Банкнотата е обезпечена със злато и всички активи на банката'' ".
 
=== След 1989 ===