Уикипедия

Теофано Попова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име = Теофано Попова
| категория = дарител, общественик▼
| име-оригинал =
▲| категория = дарител, общественик
| описание =
| портрет =
| портрет-описание =
| пол = жена
| роден-дата = 20 март 1856 г.
| име-рождено =
| роден-дата място = 20[[Стара Загора]], март[[Османска 1856империя]]
| починал-дата = 18 януари 1929 г.
| роден-място = Стара Загора, Османска империя
| починал-дата място = 18[[Стара Загора]], ян.[[Царство 1929България]]
| националност = българка{{BUL}}▼
| починал-място = Стара Загора, Царство България
▲| националност = българка
| работил = учителка
| псевдоним =
| вложки =
| още брак = Васил Димитров Папазоолу (Попов)
| баща = Нено Тодоров
| майка = Милка Тодорова
| брак = Васил Димитров Папазоолу(Попов)
| деца = Димитър и Васил
| подпис =
| сайт =
}}
==='''Теофано Попова''' е Старозагорскастарозагорска учителка, общественичка и дарителка. През 1899 г. създава в Стара Загора Благотворително дружество "Добрий„Добрий Самарянин"Самарянин“.===▼
=='''Теофано Попова'''==▼
 
▲===Теофано Попова е Старозагорска учителка, общественичка и дарителка. През 1899 г. създава в Стара Загора Благотворително дружество "Добрий Самарянин".===
== Биография ==
Основателката на „ДобрийТеофано самарянин”Попова е '''„…роденародена в гр. Стара Загора, през 1856 г. от православни родители: Нено Тодоров и Милка Тодорова…"'''.<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Бащата се занимава с абаджийство и '''„…минава за един от видните старозагорски граждани…”'''граждани…“.<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Теофано започва учението си 5 годишна в Девическото училище в града, а после продължава в класното, което завършва на 14 годишна възраст и веднага е назначена за учителка в него. Това става с благословията на Анастасия Тошева.<ref>http://dolap.bg/2018/01/</ref> В училището тя показва отлична работа и системност в подготовката.
След 2 години преподаване '''„…се омъжила за Васил Д. Папазоолу, син на видния старозагорски богаташ Димитър Папазоолу…”'''<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> , който е и Училищен Настоятел. От брака си има двама сина – Димитър и Васил.▼
 
▲След 2 години преподаване '''„…се омъжила за Васил Д. Папазоолу, син на видния старозагорски богаташ Димитър Папазоолу…”'''Папазоолу…“<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> , който е и Училищен Настоятел. От брака си има двама сина – Димитър и Васил.
 
Животът на семейството е неспокоен. Със започването на Руско-турската освободителна война то се изселва в Северна България и се установява в Свищов. Владееща добре руски език (макар и самоука) Теофано Попова е избрана да приветства на руски език руските войски в града по време на Освободителната война.
 
След подписването на мира, семейството се завръща в Стара Загора, но тук съдбата нанася първия си удар на младата жена – умира съпругът Васил, в резултат на ширещата се епидемия в града. Осем месеца по-късно тя ражда второто си дете, кръстено на покойния си баща. За да не '''„…посегне на останалия от покойния и мъж имот, Теофано Попова се отдава на учителствуване…”учителствуване…“.'''<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Работи в Казанлък, Севлиево, Солун. В Девическата гимназия в последния град е и управителка на Девическия пансион. След 3 годишен престой в гръцкия град се завръща в Стара Загора и продължава да е учителка. '''„Тук я последва втората в живота и катастрофа."'''<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref>През 1896 г. умира големият и син Димитър, по това време учител в Свищовската гимназия. Обстоятелствата около смъртта му остават неизяснени. Има версии за убийство и самоубийство.
След тази трагедия Теофано се заема с обществена дейност.Тя '''„…обръща любвеобилното си сърце към децата на улицата, лишени от гальовностите и милувките на своите родители и с присъщите и ентусиазъм и воля, с помощта на сестра си, близки и познати основава благотворителното дружество „Добрий самарянин” в Стара Загора, на което бива избрана за председателка и остава такава до кончината си, в продължение на 30 години…”''' .<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> На него посвещава цялата си енергия, а неговото преуспяване и постигане на поставените цели е нейна единствена грижа.▼
 
Прегледът на достигналите до нас отчети на дружеството показва енергията, находчивостта и настойчивостта на една жена с голямо сърце, която изгражда и поддържа тази институция чрез благотворителност. И когато тя отдава своята любов и грижи на сираците, получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко,който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори.<ref>http://daritelite.bg/teofano-popova-2/</ref>, лесничей в Родопите, е убит.<ref>http://dolap.bg/2018/01/</ref> ▼
▲След тази трагедия Теофано се заема с обществена дейност. Тя '''„…обръща любвеобилното си сърце към децата на улицата, лишени от гальовностите и милувките на своите родители и с присъщите и ентусиазъм и воля, с помощта на сестра си, близки и познати основава благотворителното дружество „Добрий самарянин”самарянин“ в Стара Загора, на което бива избрана за председателка и остава такава до кончината си, в продължение на 30 години…”'''години…“ .<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> На него посвещава цялата си енергия, а неговото преуспяване и постигане на поставените цели е нейна единствена грижа.
Теофано Попова сякаш има желание известно време да остане сама с мъката си… За да се събере и да продължи напред! Заема се с книжовни дела: пише няколко драми с исторически сюжети, сред които се откроява „Старозагорското въстание от 1875 г.“През целият си живот пише и изнася сказки с християнска тематика: за брака, за тайнствата на православната църква, за значението на постите, за силата на молитвата и много други.▼
 
▲Прегледът на достигналите до нас отчети на дружеството показва енергията, находчивостта и настойчивостта на една жена с голямо сърце, която изгражда и поддържа тази институция чрез благотворителност. И когато тя отдава своята любов и грижи на сираците, получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко, който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори.<ref>http://daritelite.bg/teofano-popova-2/</ref>, лесничей в Родопите, е убит.<ref>http://dolap.bg/2018/01/</ref>
▲Теофано Попова сякаш има желание известно време да остане сама с мъката си… За да се събере и да продължи напред! Заема се с книжовни дела: пише няколко драми с исторически сюжети, сред които се откроява „Старозагорското въстание от 1875 г.“През целият си живот пише и изнася сказки с християнска тематика: за брака, за тайнствата на православната църква, за значението на постите, за силата на молитвата и много други.
 
През 1927 г урежда своето завещание с което оставя цялата си собственост /чифлика в с. Малко Кадиево, 300 дка ниви, пасбища около него, над 40 дка гори край с. Могила и т.н. приложен е дълъг списък/ на сиропиталището в родния си град. Умира на 18 ян. 1929 г.
 
Документите на Теофано Попова са оформени като личен фонд под №555К и са заведени в "ДА"„ДА“ -– Стара Загора през далечната 1962 г. като съдържат 43 архивни единици. Сред тях има биографични бележки от племенницата на Теофано Попова – Мария, бележки за бунтовните събития от 1875 и 1876 г., както и за живота на Бенковски, Волов, Икономов и Каблешков, писани от самата Теофано. Важно място заемат сказките изнасяни от нея на различни тематики, речи по повод годишните отчети на дружеството за дейността, както и екземпляр от „Тайното завещание на Теофано Попова”Попова“.
 
== Източници ==
<references />
 
▲=='''{{СОРТКАТ:Теофано Попова'''==, Теофано}}
[[Категория:Български общественици]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Теофано_Попова“.