Теофано Попова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Rumensz премести страница „Теофано попова“ като „Теофано Попова“: грешка |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
== Биография ==
Теофано Попова е родена в гр. Стара Загора, през 1856 г. от православни родители: Нено Тодоров и Милка Тодорова…".<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Бащата се занимава с абаджийство и „…минава за един от видните старозагорски граждани…“.<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Теофано започва учението си 5 годишна в Девическото училище в града, а после продължава в класното, което завършва на 14 годишна възраст и веднага е назначена за учителка в него. Това става с благословията на Анастасия Тошева.<ref name="dolap">[http://dolap.bg/2018/01/17/теофано-попова-старозагорката-с-тъжн/ Теофано Попова – старозагорката с тъжни очи и голямо сърце]</ref> В училището тя показва отлична работа и системност в подготовката.
След 2 години преподаване
Животът на семейството е неспокоен. Със започването на Руско-турската освободителна война то се изселва в Северна България и се установява в Свищов. Владееща добре руски език (макар и самоука) Теофано Попова е избрана да приветства на руски език руските войски в града по време на Освободителната война.
Ред 29:
След тази трагедия Теофано се заема с обществена дейност. Тя „…обръща любвеобилното си сърце към децата на улицата, лишени от гальовностите и милувките на своите родители и с присъщите и ентусиазъм и воля, с помощта на сестра си, близки и познати основава благотворителното дружество „Добрий самарянин“ в Стара Загора, на което бива избрана за председателка и остава такава до кончината си, в продължение на 30 години…“ .<ref>ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> На него посвещава цялата си енергия, а неговото преуспяване и постигане на поставените цели е нейна единствена грижа.
Прегледът на достигналите до нас отчети на дружеството показва енергията, находчивостта и настойчивостта на една жена с голямо сърце, която изгражда и поддържа тази институция чрез благотворителност. И когато тя отдава своята любов и грижи на сираците, получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко, който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори.<ref>http://daritelite.bg/teofano-popova-2/</ref>, лесничей в Родопите, е убит.<ref name="dolap">
През 1927 г урежда своето завещание с което оставя цялата си собственост /чифлика в с. Малко Кадиево, 300 дка ниви, пасбища около него, над 40 дка гори край с. Могила и т.н. приложен е дълъг списък/ на сиропиталището в родния си град. Умира на 18
== Източници ==
|