Теофано Попова: Разлика между версии

Теофано Попова е родена в гр. Стара Загора, през 1856 г. от православни родители: Нено Тодоров и Милка Тодорова…".<ref name="ДА">ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Бащата се занимава с абаджийство и „…минава за един от видните старозагорски граждани…“.<ref name="ДА">ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Теофано започва учението си 5 годишна в Девическото училище в града, а после продължава в класното, което завършва на 14 годишна възраст и веднага е назначена за учителка в него. Това става с благословията на Анастасия Тошева.<ref name="dolap">[http://dolap.bg/2018/01/17/теофано-попова-старозагорката-с-тъжн/ Теофано Попова – старозагорката с тъжни очи и голямо сърце]</ref> В училището тя показва отлична работа и системност в подготовката.

След 2 години преподаване се омъжва за Васил Д. Папазоолу, син на видния старозагорски богаташ Димитър Папазоолу<ref name="ДА">ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> , който е и училищен настоятел. От брака си има двама сина – Димитър и Васил.

Животът на семейството е неспокоен. Със започването на Руско-турската освободителна война то се изселва в Северна България и се установява в Свищов. ВладеещаВладее добре руски език (макар и самоука) Теофано Попова е избрана да приветства на руски език руските войски в града по време на Освободителната война.

След подписването на мира, семейството се завръща в Стара Загора, но тук съдбата нанася първия си удар на младата жена – умира съпругът Васил, в резултат на ширещата се епидемия в града. Осем месеца по-късно тя ражда второто си дете, кръстено на покойния си баща. За да не „…посегне на останалия от покойния и мъж имот, Теофано Попова се отдава на учителствуване…“.<ref name="ДА">ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> Работи в Казанлък, Севлиево, Солун. В Девическата гимназия в последния град е и управителка на Девическия пансион. След 3 годишен престой в гръцкия град се завръща в Стара Загора и продължава да е учителка. „ТукТук я последва втората в живота и катастрофа."<ref name="ДА">ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> През 1896 г. умира големият и син Димитър, по това време учител в Свищовската гимназия. Обстоятелствата около смъртта му остават неизяснени. Има версии за убийство и самоубийство.

След тази трагедия Теофано се заема с обществена дейност. Тя „…обръща любвеобилното си сърце към децата на улицата, лишени от гальовностите и милувките на своите родители и с присъщите и ентусиазъм и воля, с помощта на сестра си, близки и познати основава благотворителното дружество „Добрий самарянин“ в Стара Загора, на което бива избрана за председателка и остава такава до кончината си, в продължение на 30 години…“ .<ref name="ДА">ДА-Стара Загора, Ф855К, оп. 1, А. Е. 1</ref> На него посвещава цялата си енергия, а неговото преуспяване и постигане на поставените цели е нейна единствена грижа.

Прегледът на достигналите до нас отчети на дружеството показва енергията, находчивостта и настойчивостта на една жена с голямо сърце, която изгражда и поддържа тази институция чрез благотворителност. И когато тя отдава своята любов и грижи на сираците, получава от съдбата последния тежък житейски удар: нейният 25-годишен син, Васко, който е завършил висше образование в Австрия, издател и редактор е на сп. „Бранище“, радетел на запазване на българските гори.<ref>[http://daritelite.bg/teofano-popova-2/ Дарителката Теофано Попова]</ref>, лесничей в Родопите, е убит.<ref name="dolap"></ref> Теофано Попова сякаш има желание известно време да остане сама с мъката си… За да се събере и да продължи напред! Заема се с книжовни дела: пише няколко драми с исторически сюжети, сред които се откроява „Старозагорското въстание от 1875 г.“През целият си живот пише и изнася сказки с християнска тематика: за брака, за тайнствата на православната църква, за значението на постите, за силата на молитвата и много други.