Уикипедия

Лаврентий Берия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
редакция
Ред 41:
|отличия = [[Файл:Medal Stalin Prize.png|20px]] [[Файл:Medal Stalin Prize.png|20px]] [[Файл:Badge Supreme Soviet of the Soviet Union.jpg|70px]]<br/>[[Файл:Order of Lenin ribbon bar.png|25px]] [[Файл:Order of Lenin ribbon bar.png|25px]] [[Файл:Order of Lenin ribbon bar.png|25px]] [[Файл:Order of Lenin ribbon bar.png|25px]]<br/>[[Файл:Order of Lenin ribbon bar.png|25px]] [[Файл:Order of Red Banner ribbon bar.png|25px]] [[Файл:Order of Red Banner ribbon bar.png|25px]] [[Файл:Order of Red Banner ribbon bar.png|25px]]<br/>[[Файл:Order suvorov1 rib.png|25px]] [[Файл:OrdenSuheBator.png|25px]]
}}
'''Лаврентий Павлович Берия''' ({{lang|ru|Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия}}, на [[грузински език|грузински]]: ლავრენტი პავლეს ძე ბერია) е руски [[революционер]], [[съветски]] [[офицер]], съветски държавен и политически деятелдеец, началник на съветските тайни служби ([[НКВД]]) и апарата на [[милиция]]та. [[Маршал]] на Съветския съюз от [[1945]] г.<ref>Академик Абрам Исаакович Алиханов в своихсвоите воспоминанияхспомени утверждалтвърди, чточе [[Сталин]] назвалнаричал БериюБерия „ненастоящим„неистински, паркетным“паркетен“ маршаломмаршал [http://noev-kovcheg.ru/mag/2012-19/3508.html]</ref> и [[герой на социалистическия труд]] (1943 г.), лишен от тези звания през [[1953]] г., заместник-председател (1946 – 1953 г.) и първи заместник-председател на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] на СССР (1953 г.), член (1941 – 1944 г.) и заместник-председател на Държавния комитет по отбраната на СССР (1944 – 1945 г.), член на Централния изпълнителен комитет 7-ми мандат, депутат във Върховния съвет на СССР 1-ви – 3-ти мандат, член на [[КПСС|ЦК на ВКП (б)]] (1934 – 1953 г.), кандидат-член (1939 – 1946 г.) и член на [[Политбюро]] (1946 – 1953 г.), по произход [[Грузия|грузинец]].
 
Известен е като тясно приближен на [[Йосиф Сталин]], отговорен за извършването на множество [[политическа репресия|репресии]] и политически [[убийство|политически убийства]], особено по време на [[Втората световна война]] и след нея. След съветската инвазия в [[Полша]] през 1939 г., той е отговорен за организирането на [[Катинското клане]]<ref>{{cite web |author1=Benjamin B. Fischer |title=The Katyn Controversy: Stalin's Killing Field — – Central Intelligence Agency |url=https://www.cia.gov/library/center-for-the-study-of-intelligence/csi-publications/csi-studies/studies/winter99-00/art6.html |work=www.cia.gov}}</ref>, както и за съветски партийни разузнавателни операции и [[саботаж]]и на Източния фронт по време на Втората световна война.
 
Берия е също така ръководител на организираната от Сталин [[Голяма чистка]] през [[1930-те]] години, но всъщност я ръководи само в заключителната ѝ фаза. Преди да започне работа в [[Москва]], през 1920-те години е шеф на [[ГПУ]] в [[Грузия]], а после секретар на Грузинската компартия. Под неговото ръководство [[Грузия]] се превръща в курортен център на Съветския Съюзсъюз, увеличава се значително количеството на произвежданата [[селско стопанство|селскостопанска продукция]] и се повишава значително средната [[грамотност]] на населението.
 
Берия лично отговаря за проекта на съветската атомна бомба, под негово ръководство е извършван и шпионажът въвв [[САЩ]] и кражбата на документи за нея<ref name="US DOE">{{cite web |publisher=US Department of Energy - – Office of History and Heritage Resources |title=Manhattan Project: Espionage and the Manhattan Project, 1940- – 1945 |url=https://www.osti.gov/opennet/manhattan-project-history/Events/1942-1945/espionage.htm}}</ref>. След Втората световна война, той организира комунистическия преврат на държавните институции в [[Централна Европа]] и [[Източна Европа]] и политическите репресии в тези страни. След смъртта на Сталин през март 1953 г. Лаврентий Берия става първи заместник-премиер на Съветския съюз и ръководител на Министерството на вътрешните работи за кратко време, като борбата за главния пост се води основно между него и [[Никита Хрушчов]]. Въпреки това, при [[преврат]] от Хрушчов с помощта на маршала на Съветския съюз [[Георгий Жуков]] през юни 1953 г., Берия в крайна сметка е отстранен от власт и арестуван по обвинения в [[изнасилване]] и [[предателство]]. Той е осъден на смърт чрез [[разстрел]] на [[23 декември]] [[1953]] г.<ref>{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/24jun2010/beria.html|title=Лаврентия Берию в 1953 году расстрелял лично советский маршал|publisher=}}</ref>. ПрисъдатаеПрисъдата извършенае изпълнена на същия ден, по собствена инициатива, от генерал-полковник [[Павел Батицки]]. След смъртта му управлението полага много грижи името и престъпните му дела да бъдат заличени.
 
Престъпленията му включват отговорността за [[екзекуция]]та на милиони хора или изпращането им в трудовите лагери [[ГУЛАГ]]. На Берия се приписва разширяването на тези лагери и контрола над тайни центрове за задържане за [[учен]]и и [[инженер]]и, известен като [[Шарашкашарашка]]. Той също така е сексуален хищник, който нарежда на полициятамилицията във вечерните часове да отвличаму за неговоди жените, които харесвае харесал. Лично изтезава или разстрелва много известни личности и извършва масиран терор върху населението за поддържане на страхопочитаниетострахопочитание към властта.
 
== Биография ==
{{обработка|форматиране, източници, енциклопедичен език}}
 
=== Детство и юношество ===
[[Файл:Лаврентий Берия, 1920-е годы.jpg|мини|Берия през 1920-те]]
Лаврентий Берия е роден на 29 март в село Мерхеули, Сухумски окръг в бедно селско семейство. Неговата майка Марта Джакели (1868 – 1955) е [[мегрели|мегрелка]] от знатен род и по майчина линия негов трети братовчед биле Павал Рафалович Бермонд Авлов ([[княз Авашвили]]), а също по майчина линия има родство и с князете [[Дадиани]]. След смъртта на първия ѝ съпруг тя остава със син и 2 дъщери. По някои сведения най-малкото от децата може да е било на местния княз Лакербай, при когото Марта работела като слугиня след смъртта на съпруга си. Впоследствие, поради крайна бедност, децата от първия брак на Марта взелвзема за отглеждане нейният брат Димитрий.
 
Бащата на Лаврентий, [[Павел Хухаевич Берия]] (1872 – 1922), дошъл в Мерхеули от Мегредия, където участвал във въстание. В семейството на Марта и Павел се родили 3 деца, но единия син почива на 2-годишна възраст от едра шарка, а дъщерята след болестта останала глухоняма. Забелязвайки добрите способности на Лаврентий, родителите му се постарават да му дадат добро образование – в Сухумското висше начално училище. За да заплатят учението и издръжката му, на родителите му се наложило да продадат половината от дома си.
 
През 1915 година Берия завършва училище с отличие, заминава в [[Баку]] и постъпва в Бакинското средно механо-строително техническо училище. От 17-годишен издържа майка си и сестра си, които отиват при него.
Line 65 ⟶ 66:
От март 1919 до установяването на съветска власт в Азербайджан през април 1920 година Л. П. Берия ръководи нелегалната комунистическата организация на техниците. Едновременно с учението работи като практикант в главната кантора на нефтената компания „ Нобели“. През 1919 година Л. П. Берия успешно завършва техническо училище и получава диплома за техник архитект-строител.
 
През есента на 1919 година Лаврентий Берия постъпва на служба в контраразузнаването към Комитета за държавна отбрана на Азербайджанската демократична република. През този период установява тесни отношения със Зинаида Кремс, която е свързана с немското военно разузнаване. Впоследствие са намерени документи, въз основа на които се предполага, че е била свързана и съсс английското разузнаване. Впрочем, в своята автобиография, датирана „1922 г. 22/Х“, Берия не скрива факта за своята работа в азербайджанското контраразузнаване:
 
{{цитат|В началото на турската окупация аз работих в Бял град в завода на „Каспийско сдружение“ като чиновник. През есента на 1919 година от партия „Гуммет“ постъпих на служба в контраразузнаването, където работих заедно с другаря Муссеви. Приблизително през март 1920 година, след убийството на другаря Муссеви, аз напуснах контраразузнаването и за кратко работих в Бакинската митница.|}}
Line 71 ⟶ 72:
В биографични анкети той не крие за своята работа в буржоазното контраразузнаване. В писмо до Г. К. Орджоникидзе през 1933 година пише, че:
 
{{цитат|в мусаватското разузнаване… бях изпратен от партията и че този въпрос е решен от ЦК на [[АзербайджанскатаАзербайджанска КП]] през 1920 година и ЦК на АКП го е „реабилитирал напълно“, тъй като „фактът че работата му в контраразузнаването е била със знанието на партията, е потвърден в заявление на Мирза Давуд Хусейнов, Касум Измайлов и др.|}}
 
От март до април 1920 година е сътрудник в Бакинската митница. През април същата година Л. П. Берия е изпратен по нелегална работа в Грузинската демократична република като упълномощен кавказски представител на РКП. Почти веднага е арестуван в Тбилиси и освободен с препоръка да напусне Грузия в 3-дневен срок. В своята автобиография Берия пише:
 
{{цитат|От първите дни след Априлския преврат в Азербайджан от Комитета на компартията (болшевики) е изпратен от регистрода<ref>Регистрационен отдел</ref> към РВС на 11 армия е командирован в [[Грузия]], за да извърша нелегална дейност като пълномощник. В [[Тифлис]] се свързах с представител на комитета в лицето на [[Амаяк Назаретян]], разположих мрежата от резиденти в [[Грузия]] и [[Армения]], установих връзка с щабовете на грузинската армия и гвардия и редовно изпращах куриери в регистрода в Баку. В Тифлис бях арестуван заедно с Централния комитет на Грузия, но съгласно преговорите на Г. Стуруа с Ной Жорданий, освободиха всички с предложение да се напусне Грузия в тридневен срок. На мене ми се удаде да остана, като постъпих под псевдонима Лакербай на служба в представителството на РСФСР при другаря [[Сергей Киров|Киров]], който по онова време пристигаше в град [[Тбилиси]].}}
 
При подготовката на въоръженото въстание против меншевисткото правителство в Грузия е разобличен от грузинското контраразузнаване, арестуван и затворен в Кутаиския затвор, след което е екстрадиран в Азербайджан. По този въпрос той пише:
 
{{цитат|През май 1920 година аз заминах за Баку, за да получа от регистрода директива във връзка сключването на мирен договор с Грузия, но на връщане към Тифлис ме арестуваха по телеграма на Ной Рамишвили и ме отведоха в Тифлис, откъдето, въпреки усилията на другаря Киров, ме изпратиха в КутаисскияКутаиския затвор. През юни и юли 1920 година се намирах там и чак след четири дена и половина глад, обявен за политзатворник, бях ектрадиранекстрадиран в Азербайджан.|}}
 
=== В органите за сигурност на Грузия и Азербайджан ===
Line 107 ⟶ 108:
На 25 ноември 1938 г. е назначен за [[нарком]] по вътрешните работи на СССР. Със заемането на поста глава на НКВД мащабите на репресиите се съкращават. През 1939 г. по обвинение в контрареволюционни престъпления са осъдени на тежки наказания 2600 души, а през 1940 г. – 1600 души. През 1939 – 1940 г. са освободени от местата за лишаване от свобода и реабилитирани 837 000 души.
 
В сборниците „Полска нелегалност на територията на Западна [[Украйна]] и [[Западен]] Беларус 1939 – 1940“ и „Депортация на полски граждани от Западна Украйна и Западен Беларус през 1940 г.“ се твърди, че депортациите от тези региони са били насочени предимно към враждебни за Съветския съюз и националистически настроени полски жители.
 
От 22 март 1939 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на [[КПСС|ВКП]]. На 30 януари 1941 г. на Л. П. Берия е присъдено званието генерален комисар по държавна сигурност. На 3 февруари 1941 г. е назначен за заместник-председател на Съвета на народните комисари (правителството) на СССР. Като вицепремиер наблюдава работата на [[НКВД]], [[НКГБ]], наркомовете на дърводобивната и нефтената промишленост, цветната металургия и речния флот.
Line 115 ⟶ 116:
През годините на Великата Отечествена война, от 30 юни 1941 г., Л. П. Берия е член на Държавния комитет по отбраната (ДКО). В ръцете на ДКО е съсредоточена цялата власт в страната. С постановление на ДКО от 4 февруари 1942 г. за разпределение на отговорностите между членовете на ДКО на Л. П. Берия се възлагат отговорности по контрола за изпълнение на решенията на ДКО по производството на самолети, двигатели, въоръжение и миномети, а също така и за изпълнението на решенията на ДКО за работата на ВВС на [[Червената армия]] (формиране на авиополкове и тяхното своевременно изпращане на фронта). С постановление на ДКО от 8 декември 1942 г. Л. П. Берия е назначен за член на най-важното подразделение на ДКО – Оперативното бюро на ДКО. Със същото това постановление на Берия допълнително са възложени отговорности по контрола и наблюдението на работата на наркома на въгледобивната промишленост и наркома по транспорта и далекосъобщенията. През май 1944 г. Берия е назначен за заместник-председател на ДКО и председател на Оперативното бюро. В задачите на Берия се включват още и контролът и наблюдението на работата на всички наркомове на отбранителната промишленост, железопътния и водния транспорт, черната и цветната металургия, въгледобивната, нефтената, химическата, каучуковата, хартиено-целулозната, електротехническата промишленост и електростанциите. Заема също длъжността постоянен съветник на Главното командване на Въоръжените сили на СССР.
 
През годините на войната Берия изпълнява поръчения от ръководството на странитестраната и партията, както свързани с управление на народното имущество, така и на фронта. Ръководи производството на самолети и ракетна техника.
 
С указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 30 септември 1943 г. на Л. П. Берия „за особени заслуги в областта на засилването на производството на въоръжение и боеприпаси в трудните условия на военното време“ е присъдено званието „Герой на социалистически труд“. През войната е награден с орден „Червено знаме“ ([[Монголия]], 15 юли 1942), орден на Републиката ([[Тува]], 18 август 1943), медал „Сърп и чук“ (30 септември 1943), 2 ордена „Ленин“ (30 септември 1943 и 21 февруари 1945), орден „Червено знаме“ (3 ноември 1944).
Line 123 ⟶ 124:
 
=== Арестуване и екзекуция ===
На 26 юни 1953 г. Берия е арестуван и задържан близо до [[Москва]]. Много от неговите протежета също са арестувани. На 23 декември същата година Берия е съден от [[Върховен съд на СССР|Върховния съд на СССР]] за държавно предателство, тероризъм и антиреволюционна дейност. Без адвокат и без право на обжалване, Берия е осъден на смърт. След произнасянето на съда той пада на колене и моли за милост, но без резултат. Още същия ден Лаврентий Берия е екзекутиран, чрез изстрел в челото, произведен от ген. [[Павел Батицки]].
 
== Допълнителна литература ==
Line 140 ⟶ 141:
{{Превод от|ru|Берия, Лаврентий Павлович|31082416}}
 
{{СОРТКАТ:Берия, Лаврентий}}{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Вицепремиери на СССР]]
[[Категория:Министри на външните работи на СССР]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лаврентий_Берия“.