Копринена пеперуда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 149.62.204.51 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
кор., форматиране: 10x нов ред, тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 17:
}}
 
'''Копринена пеперуда''' (''Bombyx mori''), наричана също '''копринена буба''', е вид насекомо, отглеждано от хората с промишлена цел — – производство на [[коприна]].
 
== Характеристика ==
Родината на копринената пеперуда е древният Китай, където от копринените нишки на пашкулите са тъкали прочутите китайски платове.
 
Копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, нейното отглеждане се обособява като специално занятие на знатните привилегировани съсловия в границите на Великата Китайскакитайска Империяимперия. Изнасянето на буби или бубено семе извън границите на империята се наказвало със смърт.
През 550 г., византийският император Юстиниан отказал да плаща на Китай за скъпата коприна. Той вербувал двама персийски монаси и ги изпратил със задачата да откраднат тайната за производството на коприна. Две години по-късно монасите се завърнали в Константинопол, с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни.
 
Днес този селскостопански отрасъл е застъпен в много страни. Япония е най-голямата производителка на пашкули на човек от населението, а България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населениета, след Япония и Корея.
През 550 г., византийският император Юстиниан отказал да плаща на Китай за скъпата коприна. Той вербувал двама персийски монаси и ги изпратил със задачата да откраднат тайната за производството на коприна. Две години по-късно монасите се завърнали в Константинопол, с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни.
 
Днес този селскостопански отрасъл е застъпен в много страни. Япония е най-голямата производителка на пашкули на човек от населението, а България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населениетанаселението, след Япония и Корея.
 
От края на ХV век се намират изобилни писмени данни, които дават ясна представа за състоянието на бубарството и копринарството в България и в нашия край.
Отглеждането на черничеви дръвчета храната на копринената буба, е основното изискване, за да има бубарство. Поради благоприятните климатични условия във всички селища в Хасковския край са могли без особени усилия да садят и се грижат за растежа на черничевите дървета.
От началото на ХХ век местни специалисти са могли да произвеждат и скъпото бубено семе и са снабдявали целия район с необходимото бубено семе. Първите греньори са се учели от опитната станция в Бурса и от търговци на бубено семе, идващи от Франция и Италия.
Дълги години, произведените пашкули в нашия край са били изкупвани от търговци от Одрин и Солун и от търговци от Италия.
Със създаването на свилоточената промишленост в Свиленград, Харманли и Хасково, която преработва цялото пашкулено производство от края, цената на пашкулите се увеличава чувствително и се стабилизира. Интересът към бубохраненето се засилва, в резултат на това, че от 1935 година Българската земеделска и кооперативна банка е монополист на покупката на произвежданите в страната пашкули.
 
Отглеждането на черничеви дръвчета, листата на което са храната на копринената буба, е основното изискване, за да има бубарство. Поради благоприятните климатични условия във всички селища в Хасковския край са могли без особени усилия да садят и да се грижат за растежа на черничевите дървета.
Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули /около килограм/ се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите. Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност синия, софра, тава, посипват се с пясък, за да не се объркат. Коприната се намотава на мотовилка, след това на на пасма чилета и се пресуква на ръка или на чекрък. Получената коприна се използва за тъкане на платове, или смесена с памук за платна за ризи, кърпи; за бродерия и украса.
 
Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина, нейната трайност. Ето затова се радваме на непреходната ѝ красота столетие след създаването на копринените платове и украси.
От началото на ХХ век местни специалисти са могли да произвеждат и скъпото бубено семе и са снабдявали целия район с необходимото бубено семеколичество. Първите греньори (производители на бубено семе) са се учели от опитната станция в Бурса и от търговци на бубено семе, идващи от Франция и Италия.
Гъсеницата е бяла и образува бели до светложълти пашкули, изтъкани от непрекъснато копринено влакно, дълго от 300 до 900 метра и дебелина 10 микрометра. Около 400 пашкула тежат половин килограм kg.
 
Дълги години, произведените пашкули в нашия крайБългария са били изкупвани от търговци от Одрин и Солун и от търговци от Италия.
 
Със създаването на свилоточената промишленост в Свиленград, Харманли и Хасково, която преработва цялото пашкулено производство от края, цената на пашкулите се увеличава чувствително и се стабилизира. Интересът към бубохраненето се засилва, в резултат на това, че от 1935 година Българската земеделска и кооперативна банка е монополист на покупката на произвежданите в страната пашкули.
 
Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули /(около килограм/) се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите. Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност (синия, софра, тава), посипват се с пясък, за да не се объркат. Коприната се намотава на мотовилка, след това на на пасма, чилета и се пресуква на ръка или на чекрък. Получената коприна се използва за тъкане на платове, или смесена с памук, за платна за ризи, кърпи; за бродерия и украса.
 
Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина, нейната трайност., Етонепреходната затоваѝ секрасота радвамене насе непреходнатагуби ѝ красотаи столетиестолетия след създаването на копринените платове и украси.
 
Гъсеницата е бяла и образува бели до светложълти пашкули, изтъкани от непрекъснато копринено влакно, дълго от 300 до 900 метраm и дебелина 10 микрометра[[микрометър|μm]]. Около 400 пашкула тежат половин килограм0,5 kg.
 
Гъсениците се хранят почти непрекъснато, денем и нощем, с листа на [[черница]], поради което растат много бързо. Пеперудите не могат да летят.
 
Всяка пеперуда снася около 500 яйца (20 000 яйца тежат около 10 g). Поради малките си размери и приликата с растителни семена яйцата на копринената пеперуда в практиката се наричат бубени семена.
Line 41 ⟶ 51:
При своето развитие копринената пеперуда преминава през 4 стадия на превръщане: яйце (бубено семе), ларва (буба), какавида и пеперуда (имаго).
 
При стадия яйце„яйце“ се извършва формиране и развитие на зародиша.
 
Стадият ларва започва при излюпването на яйцето и завършва до изграждането на пашкула. Единствено в този етап на живота си копринената пеперуда се храни, расте и натрупва копринено вещество и резервни вещества за останалите стадии от своето развитие. За изключително кратък период ларвата увеличава своята дължина около 30 пъти, а теглото около 10 000 пъти. Приемането на храната и растежът се извършваизвършват на няколко етапа, наречени ''възрасти''. Времето между възрастите се нарича ''събличане'', ''линеене'' или ''сън'' на бубата. По време на събличането бубата събличасваля най-горния пласт от кожата си. При повечето породи и хибридни буби се наблюдават 5 възрасти с 4 съня. Продължителността на възрастите и съня зависи от породата и от количеството и качеството на черничевия лист. Най-дълъг е периодът на петата възраст.
 
Растежът на бубите завършва в края на петата възраст, при което настъпва тяхната ''зрялост''. На този етап ларвата търси подходящо място за завиване на пашкулите. За около 2- – 3 дена бубата отделя копринено влакно и се завива в пашкул. В него тя се превръща в какавида. Този етап от развитието се нарича ''узряване'' и производителите завършват работата си по отглеждане на бубите.
 
При нормално развитие след 18 – 20 дена при стайна температура какавидите се превръщат в пеперуди. През устата си пеперудата отделя специална течност, с която намокря един от върховете на пашкула. С помощта на крачетата размества копринените влакна и през направения отвор излиза от пашкула. Пеперудите завършват жизнения си цикъл със снасянето на яйца.
Line 56 ⟶ 66:
 
== Литература ==
* ''Практическо ръководство за отглеждане на буби'', Д. Христов, М. Петков, Г. Младенов, М. Манчев, Земиздат.
{{животно-мъниче}}