В България съгласно актуалния Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), „професор“ е академична длъжност на преподавател в университет, [[ВУЗ]] или научна институция (БАН).
За присъждането на тази академична длъжност е задължително кандидатстващото лице да е било вече хабилитирано като [[доцент]] и да отговаря на определени наукометрични критерии. Не е защитилозадължително научнатапредварително степенпридобиване на степента [[Доктор на науките]] (след защитата на степенпървата дисертация за степента [[докторДоктор]].), Вмакар практикататова пода изключениеноси отпредимства изричнотопри изискванеучастието зав предварителноконкурс за придобиване на степентаакадемичната [[Доктордлъжност на" науките]]професор в", някоикакто изолирании случаиавторитет сесвързан допускас вместопридобиването съответнатана защитенанай-високата вторанаучна дисертациястепен (следу защитатанас. напърватаВместо дисертациятова засе степента [[Доктор]])изисква лицето да е разработилопубликувало наученхабилитационен труд съси/или да притежава съответното количество и качество приноси в научната област, за която кандидатства. Законът предполага кандидатът да е автор на ''научни'' трудове (монографии, както и статии и студии), публикувани задължително ''след'' предшестващата хабилитация (заемането на академичната длъжност „доцент“), а желателно и да е автор (или съавтор в доказана чрез протокол степен) на учебник или учебно помагало за студенти по съответната научна специалност. В процедурата за заемането на академичната длъжност „професор“ по закон е недопустимо опирането на процедурата върху трудове, които са публикувани извън строго научни издания (т.е. притежаващи научни ред колегии), или пък само върху учебник или учебни помагала, които не се квалифицират като научен труд с иновативна същност. Водещ критерий в цялата процедура е научният принос на претендента, независимо, че става дума за преподавателска длъжност.
