Отваря главното меню

Промени

На 6 юли посещава брат си в Париж. Идва във възможно най-неподходящото време. Има различия между Теодорус и собствениците на магазина, племенникът му Винсент Вилем е тежко болен, а жилището на брат му, донякъде и поради натрупалите се непродадени картини на художника, за пореден път е станало тясно. След една кавга Ван Гог прекъсва посещението си и се връща депресиран в Овер. Оптимистичната радост от живота отново отстъпва на депресията в писмата и картините му. Смяната на настроенията и фазите на дълбока тъга зачестяват (впрочем Ван Гог често повтаря на английски, че тъгата е по-добра от радостта: ''Sorrow is better than joy''). Наред с ведри картини като „Кметството в Овер“ от 14 юли 1890 г., се зареждат картини с все по-тъмни дъждовни облаци като „Житна нива под бурно небе“ и „Събирач на сено в дъждовен ден“. И въпреки това, като че ли няма признаци за наближаващата катастрофа. В последното си писмо до Теодорус от 23 юли той моли да му изпратят бои и платно.
 
Вечерта на 27 юли се прибира и хазяите му забелязват, че видимо страда от силни болки, затова викат д-р Гаше и още един лекар. Те бързо установяват, че в гърдите на Ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да бъде отстранен. След като почистват раната, лекарите ограничават усилията си до облекчаване на болките. Писмо от д-р Гаше е изпратено по куриер и Теодорус пристига веднага на смъртния одър на брат си. Двамата братя прекарват деня в спомени за общите години в Нидерландия. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите ''Иска ми се да мога да умра така''. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с [[Далия|далии]] и обичните [[слънчоглед]]и. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време омажа за своя приятел.
 
Теодорус ван Гог надживява брат си само с шест месеца. След смърттаи мупочива в [[Утрехт]] на 25 януари 1891 г., презПрез 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.
 
Извън поредицата спекулации за непосредствения повод за самоубийството на Ван Гог, най-вероятната причина е страхът от невъзможността да продължи да работи. След женитбата на Теодорус и раждането на детето, Ван Гог се е опасявал от това да не създава материални затруднения на брат си. Теодорус го подпомага през изминалите 10 години с безброй доставки на материали и превеждане на пари, което в крайна сметка прави възможно изобщо интензивното му занимание с живопис. Изместването на приоритетите в живота на Теодорус към новото му семейство, според Ван Гог, би могло да затрудни художническите му занимания или даже да ги спре изцяло. За всичко, направено от брат му за него като художник, закъм тогавашния момент не е имало реалистични изгледи да бъде компенсирано чрез продажбата на картините му.
 
Душевните му терзания заради трайния търговски неуспех на картините му е честа тема в писмата му. Понякога се надява, че картините му могат да придобият по-висока стойност след смъртта му, както при един от неговите кумири – Жан-Франсоа Миле. Това наистина се случва – но едва през следващия XX век.