Отваря главното меню

Промени

Малкото село в покрайнините на Париж му дава необходимото спокойствие, за да се върне към творческите си начинания. Веднага след пристигането си той се залавя за работа с неподозирана интензивност: докато в Сен-Реми за една година картините са 140, то през по-следващите 3 месеца те са повече от 80! Рисува изгледи от селото, църквата и портрети на жителите. Бързо се сприятелява с д-р Гаше и децата му Маргарит и Пол. Проникновените портрети на лекаря са измежду главните му произведения от този период. Извън тези приятелства той се чувства чужд в Овер. Не се среща почти с никого. И все пак това са най-щастливите му седмици през последните години. За това допринасят вероятно растящата му популярност и растящото признание в художествените среди. Тук в Овер той започва да мисли за постоянно жилище и за нов вариант на Жълтата къща. Пристъпите му са изчезнали и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.
 
На 6 юли посещава брат си в Париж. Идва във възможно най-неподходящото време. Има различия между Теодорус и собствениците на магазина, племенникът му Винсент Вилем е тежко болен, а жилището на брат му, донякъде и поради натрупалите се непродадени картини на художника, за пореден път е станало тясно. След една кавга Ван Гог прекъсва посещението си и се връща депресиран в Овер. Оптимистичната радост от живота отново отстъпва на депресията в писмата и картините му. Смяната на настроенията и фазите на дълбока тъга зачестяват (впрочем Ван Гог често повтаря на английски, че тъгата е по-добра от радостта: ''Sorrow is better than joy''). Наред с ведри картини като „Кметството в Овер“ от 14 юли 1890 г., се зареждат картини с все по-тъмни дъждовни облаци като „Житна нива под бурно небе“ и „Събирач на сено в дъждовен ден“. И въпреки това, като че ли няма признаци за наближаващата катастрофа. В последното си писмо до Теодорус от 23 юли той моли да му изпратят бои и платно.
 
Вечерта на 27 юли се прибира и хазяите му забелязват, че видимо страда от силни болки, затова викат д-р Гаше и още един лекар. Те бързо установяват, че в гърдите на Ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да бъде отстранен. След като почистват раната, лекарите ограничават усилията си до облекчаване на болките. Писмо от д-р Гаше е изпратено по куриер и Теодорус пристига веднага на смъртния одър на брат си. Двамата братя прекарват деня в спомени за общите години в Нидерландия. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите ''Иска ми се да мога да умра така''. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с [[Далия|далии]] и обичните [[слънчоглед]]и. Надгробното слово държи д-р Гаше.
4413

редакции