Рентгеново лъчение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: дребни
Ред 128:
През 1906 г. физикът [[Чарлз Гловър Баркла]] (Charles Barkla) открива, че рентгеновите лъчи се разсейват от газовете, при което всеки [[химичен елемент]] има характеристично рентгеново излъчване. За това свое откритие през 1917 г. получава [[Нобелова награда за физика]].
 
През 1912 г. [[Макс фон Лауе]], Паул Книпинг и Валтер Фридрих (Max von Laue, Paul Knipping and Walter Friedrich) наблюдават за първи път дифракцията на рентгенови лъчи от кристали. Откритието заедно с предните разработки на Пол Питър Ивалд, (Paul Peter Ewald) [[Уилям Хенри Браг]] (William Henry Bragg) и [[Уилям Лорънс Браг]] (William Lawrence Bragg) дава начало на [[рентгеновата кристалографияспектроскопия]].
 
През 1913 г. [[Хенри Мозли]] установява че съществува систематична математическа зависимост зависимост между честотата на [[спектрална линия|спектралните линии]] на характеристичното рентгеново излъчване и [[атомен номер|атомния номер]] на излъчващия [[химичен елемент]]. Закономерността е наречена в чест на откривателя си ''Закон на Мозли''. Това фундаментално откритие изиграва огромно значение за установяването на физическия смисъл на [[Периодична система|Периодичната система на Менделеев]] и атомните номера и за потвърждение на верността на [[модел на Ръдърфорд|планетарния модел]] на атома.