Карл Линей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 213.91.179.65 (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
||
Ред 21:
| подпис = Linne autograph.png.svg
}}
'''Карл Линей''' ([[Латинизация|латинизирано]]: ''Carolus Linnaeus''), по-късно получил благородническа титла като '''Карл фон Линѐ''' ({{Audio|sv-Carl_von_Linné.ogg|'''Carl von Linné'''}}), е [[швеция|шведски]] [[учен]], положил основите на съвременната [[таксономия]]. Той се смята и за един от бащите на съвременната [[екология]] (виж [[История на екологията]]).
Основател на научната [[класификация на организмите]], Карл Линей предлага [[Вид (биология)|видовете]] да се означават с 2 имена – [[Род (биология)|родово]] и видово, записани на [[латински език]]. Така всеки [[организъм]] е точно обозначен независимо от имената му в различните [[езици]] и [[диалект]]и и по този начин той улеснява международното класифициране на организмите. Дотогава видовете се описвали с многото белези, по които се отличават. Това затруднявало изграждането на стройна и удобна класификация на организмите.
През [[1735]] г. е публикуван неговият труд „''Sistema Naturae“'', представляващ голямоформатен том с обем от едва 12 страници. В него Линей очертава класификационна система за всички членове на „трите природни царства“ (по неговото определение) – [[животни]], [[растения]] и [[минерал]]и. Животните например той представя на две страници в шест колони, като всяка носи името на един от Линеевите класове – [[Четириноги]], [[Птици]], [[Земноводни]], [[Риби]], [[Насекоми]], [[Червеи]], като Четириногите са разделени на няколко [[разред]]а – [[Човекоподобни]], Диви животни и др.; в класа на Земноводните влизат и [[влечуги]]те; Червеите обхващат освен червеи, но и голи [[охлюви]], морски [[мешести]] и т.н. Освен тези шест класа Линей отделя и половин колона на т. нар. от него „[[парадокс]]и“, към които причислява митични животни като [[еднорог]], [[грифон]], [[феникс]], [[дракон]] и т.н.
Карл Линей каталогизира около 4400 животни и 7700 растения.
== Биография ==
=== Ранни години ===
==== Детство ====
[[Файл:LA2-Rashult-2.jpg|мини|ляво|Родната къща на Линей]]
Карл Линей е роден на [[23 май]] [[1707]] г. в Росхулт, провинция [[Смоланд]], [[Швеция]]. Той е първото дете на Нилс Ингемарсон Линей и Кристина Бродерсония. Баща му е първият от рода, приел постоянно фамилно име. Предците му използват традиционната за скандинавските страни система от бащини имена. Нилс е кръстен Ингемарсон по името на баща му Ингемар Бенгтсон. Когато постъпва в Университета на [[Лунд]], на Нилс се налага да приеме фамилно име. Той си избира латинизираното име Линей (''Linnæus'') от гигантската [[липа]] (на [[Шведски език|шведски]]: ''lind''), която расте в семейната ферма. На латиница името се изписва с [[графема]]та ''æ'', която и синът Карл използва в ръкописите и публикациите си.
Нилс Линей произхожда от род на дребни фермери и свещеници. Самият Нилс е любител-ботаник, [[Лютеранство|лютерански]] свещеник и помощник-пастор на селцето Стенброхулт в Смоланд. Майката, Кристина, е дъщеря на пастора на Стенброхулт, Самуел Брадерсоний. След Карл тя ражда на Нилс още три дъщери и един син – Самуел (който впоследствие наследява [[енория]]та на баща си и написва ръководство по [[пчеларство]]). Година след раждането на Карл умира дядо му Самуел и Нилс става енорийски свещеник на Стенброхулт. Семейството се премества да живее от къщата на помощник-пастора в къщата на главния енорийски свещеник.
Още като съвсем малък Карл проявява любов към растенията и най-вече [[цветя]]та. Когато е разстроен, му дават да си играе с цвете и той се успокоява. Нилс прекарва много време в градината си, като често показва цветя на Карл и му казва имената им, а скоро му отделя и няколко лехи, където сам да отглежда растения.
=== Начално и средно образование ===
Бащата на Линей започва да му преподава латински, [[религия]] и [[география]] още в ранна възраст. Съществува сведение, че поради ползването на латински за разговори в семейството, Карл научава латински по-рано от шведски. Когато Линей е на седем, баща му решава да му наеме частен учител. Родителите се спират на Йохан Теландер, син на местен дребен земевладелец. Линей не го харесва и пише в автобиографията си, че на Теландер „''му се отдава повече да задушава детските дарби, отколкото да ги развива''“.
След две години частни уроци, през [[1717]] г., изпращат Карл в прогимназията във [[Векшьо]]. Той рядко се занимава с училищните си уроци, а предпочита да се разхожда извън града и да търси растения. На петнадесет години започва последния клас на прогимназията, воден от директора на училището Даниел Ланерус, който също се интересува от [[ботаника]]. Ланерус забелязва интереса на Линей към ботаниката и му позволява да се занимава в собствената му градина. Той също така го представя на Йохан Ротман, главен лекар на провинция Смоланд и преподавател в гимназията на Векшьо. Д-р Ротман, който също е ботаник, разширява интереса на Линей към ботаниката и му помага да развие интерес и към [[медицината]].
Линей постъпва в гимназията на Векшьо през [[1724]] г., като там изучава главно [[Гръцки език|гръцки]], [[иврит]], [[теология]] и [[математика]] по учебна програма, предназначена за момчета, които се подготвят за свещеничество. През [[1726]] г., по време на последната учебна година на Карл в гимназията, баща му се среща с преподавателите и с изненада научава мнението им, че момчето никога няма да стане учен. Интересите му са насочени изцяло към ботаниката, а напредъкът му в [[науки]]те, необходими за ръкополагане в пасторство, е толкова слаб, че съветват бащата да му намери място като [[чирак]] при шивач или обущар. Единствено д-р Ротман смята, че Линей би могъл да има бъдеще в областта на медицината. Лекарят предлага Карл да живее при семейството му във Векшьо и да му преподава [[физиология]] и ботаника. Нилс се съгласява.
=== Университет ===
==== Лунд ====
Ротман убеждава Линей, че ботаниката е сериозна наука. Той научава Карл как се класифицират растенията по системата на [[Жозеф Питон дьо Турнфор|Турнфор]]. Линей се запознава и с половете при растенията по трудовете на Себастиян Ваян. През [[1727]] г., на 21-годишна възраст, се записва в университета в [[Лунд]], провинция [[Сконе (провинция)|Сконе]]. Регистрира се като ''Carolus Linnæus'', латинската форма на пълното му име, което използва и по-късно при публикациите си на латински.
Местният лекар Килиан Стобеус предлага на Линей индивидуални уроци и квартира, както и използването на неговата библиотека, която съдържа много книги по ботаника. Предоставя му и безплатен достъп до своите лекции. В свободното си време Линей изследва [[флора]]та на Сконе, заедно с други студенти, споделящи научните му интереси.
==== Упсала ====
През август [[1728]] г. Линей решава да се премести в [[Упсала]], по съвет на Ротман, който смята, че тамошният университет е по-подходящ за едновременното изучаване на медицина и ботаника. Мнението на Ротман се основава на двама професори, които преподават в медицинския факултет в Упсала – Олоф Рудбек младши ([[1660]]-[[1740]]) и Ларс Роберг ([[1664]]–[[1742]]). Въпреки че Рудбек и Роберг несъмнено са добри професори, по това време те вече са доста възрастни и не се интересуват много от преподаване. Рудбек вече не чете публични лекции и използва заместници. Качеството на лекциите по ботаника, [[зоология]], [[фармакология]] и [[анатомия]] не е твърде високо. Поради липса на средства, животът на Линей в Упсала е тежък, докато през [[1729]] г. не се запознава с Олоф Целзий ([[1670]]-[[1756]]). Целзий е професор по теология и любител ботаник, който по това време работи върху своя труд „''Hierobotanicon“'', завършен близо двадесет години по-късно. Целзий, впечатлен от знанията на Линей и ботаническите му колекции, предлага на младежа храна и квартира, както и достъп до неговата библиотека – една от най-богатите ботанически библиотеки в Швеция.
[[Файл:Linné-Praeludia Sponsaliorum Plantarum.jpg|мини|180п|Опрашване, илюстрирано в ''Praeludio Sponsaliorum Plantarum'' (1729)]]
През този период Линей попада на критическа студия върху труда на Себастиян Ваян „''Sermo de Structura Florum“'' ([[Лайден]], [[1718]]), която в крайна сметка ще доведе до създаването на неговата изкуствена система за [[класификация на растенията]]. Книгата го подтиква да започне да изучава [[тичинка|тичинките]] и [[плодник|плодниците]] на [[Цвят (ботаника)|цветовете]]. След като се сдобива и с произведението на Валин „''Γάμος φύτων, sive Nuptiae Arborum Dissertatio“'' (Упсала, 1729), Линей пише кратък [[трактат]] за половете при растенията „''Въведение в сгодяването на растенията''“ („''Praeludio Sponsaliorum Plantarum“''). Ръкописът привлича вниманието на Рудбек и през май [[1730]] г. той избира Линей да изнася лекции вместо него, въпреки че Карл е все още студент втори курс. Лекциите на Линей са популярни и често на тях присъстват около 300 души. През юни той се мести да живее в къщата на Рудбек, за да обучава най-малките три от децата му. Приятелството на Линей с Целзий не отслабва и те продължават своите ботанически експедиции. През зимата Линей започва да се съмнява в системата за класификация на Турнфор и решава да създаде своя. Идеята му е растенията да се разделят по броя на тичинките и плодниците. Той започва да пише няколко книги, сред които са и публикуваните по-късно „''Genera Plantarum“'' и „''Critica Botanica“''. Под негово ръководство университетската ботаническа градина е напълно реорганизирана и обогатена с множество редки видове. През този период той написва и „''Adonis Uplandicus“'' за растенията в ботаническата градина.
През март [[1731]] г. в университета се завръща с диплома по медицина Нилс Розен ([[1706]]-[[1773]]) – бивш асистент на Рудбек. Розен започва да чете лекции по [[анатомия]] и се опитва да поеме и лекциите по ботаника на Линей, но Рудбек не позволява. До декември Розен преподава на Линей частни уроци по медицина. През декември, поради „несъгласие“ със съпругата на Рудбек, се налага Линей да се изнесе от къщата на своя ментор, но отношенията му с професора изглежда остават добри. За Коледа Линей се прибира в Стенброхулт, за да посети родителите си за пръв път след три години отсъствие. Майка му съжалява, че не е успял да стане свещеник, но с удоволствие научава за успеха му като преподавател в университета.
=== Експедиция в Лапландия ===
[[Файл:Carolus Linnaeus by Hendrik Hollander 1853.jpg|мини|180п|Линей в лапландска носия]]
Докато е при родителите си, Линей споделя плановете си за пътуване до [[Лапландия]]. Рудбек прави такова пътешествие през [[1695]] г., но подробните резултати от изследванията му са унищожени при пожар седем години по-късно. Линей се надява да открие нови растения, животни и евентуално ценни минерали. Той се интересува от обичаите на местното [[Номади|номадско]] население, което отглежда стада от [[Северен елен|северни елени]] по обширните [[Тундра|тундри]] на [[Скандинавия]]. През април [[1732]] г. Линей печели [[субсидия]] за експедицията си от Кралското научно общество в Упсала.
Линей потегля от Упсала през май 1732 г. Пътува пеш и на кон, като носи със себе си дневник, ботанически и орнитоложки ръкописи и листове хартия за [[Хербарий|хербаризиране]] на растения. В околностите на [[Йевле]] открива огромни популации от цветето ''Campanula serpyllifolia'' (по-късно известно като ''Linnaea borealis''), което става любимото му растение. Понякога той слиза от коня да разгледа цвете или [[скала]], като проявява особен интерес към [[мъхове]]те и [[лишеи]]те. Лишеите представляват основната храна на северните елени, животно широко разпространено в [[Лапландия]].
Линей обикаля по часовниковата стрелка крайбрежието на [[Ботнически залив|Ботническия залив]], като при [[Умео]], [[Люлео]] и [[Торньо]] навлиза и дълбоко във вътрешността. Завръща се от шестмесечното си пътешествие през октомври, след като е изминал над 2000 km и е събрал и наблюдавал много растения, [[птици]] и скали. Въпреки че Лапландия е район с ограничено биоразнообразие, Линей описва около 100 неидентифицирани дотогава растения. Изследванията си описва в книгата „''Flora Lapponica“'' ([[Амстердам]], [[1737]]).
Във „''Flora Lapponica“'' Линей за първи път прилага на практика своите идеи за [[номенклатура]] и [[класификация]]. Монографията обхваща 534 вида, като използва линеевската система за класификация и включва географско разпространение и таксономични бележки за описаните видове. [[Огюстен Пирам дьо Кандол]] посочва „''Flora Lapponica“'' на Линей като първия пример в ботаническия жанр на регионалната „Флора“. Ботаническият историк Едуард Грийн описва „''Flora Lapponica“'' като „най-класическото и възхитителното“ от произведенията на Линей.
Също по време на тази експедиция Линей е осенен от идея за [[Класификация на бозайниците|класификацията на бозайниците]]. Забелязвайки [[долна челюст]] на [[кон]] край пътя, докато пътува, Линей отбелязва:
{{цитат|Ако само знаех, колко и какви зъби има всеки животински вид, колко сукални зърна и къде са разположени, може би щях да мога да разработя напълно естествена система за подреждане на всички четириноги.}}
Пътеписът му за експедицията е публикуван на английски през [[1811]] г. от Сър Дж. Ед. Смит под заглавие „''Lachesis Lapponica“''.
==== Даларна ====
През [[1734]] г. Линей ръководи експедиция на малка група студенти до [[Даларна (провинция)|Даларна]]. Целта на финансираната от [[губернатор]]а на Даларна експедиция е каталогизиране на вече познатите [[природни ресурси]] и откриване на нови, съчетано с индустриален шпионаж на норвежкия [[рудодобив]] в [[Рьорос]].
=== Пътешествия в Европа ===
==== Докторат ====
[[Файл:Karte Linne.png|мини|300п|Градове, където е работил Линей (тези извън Швеция са посетени само през 1735 – 1738 г.)]]
В Упсала отношенията на Линей с Нилс Розен се влошават и затова той с радост приема поканата да прекара Коледа във [[Фалун]] със семейството на студента Клас Солберг. Бащата на Солберг е минен инспектор и разрешава на Линей да посети [[Мина|мините]] край Фалун. Солберг старши предлага на Линей да отпътува със сина му за [[Холандска република|Холандската република]], като там продължи да му преподава частни уроци на годишна заплата. По това време Холандската република е едно от най-престижните страни за изучаване на [[Природни науки|природните науки]] и обичайното място за шведите за защитаване на [[докторска степен]]. Линей, който се интересува и от двете, приема предложението.
През април [[1735]] г. Линей и Солберг потеглят за Холандия, където Линей възнамерява да получи докторска степен по медицина от Университета в Хардервик. Пътьом те се отбиват в [[Хамбург]], където се срещат с кмета, който гордо им показва притежавано от него чудо на природата – препарирана седемглава [[Хидри|хидра]]. Линей бързо установява, че „чудото“ е фалшификат – [[челюст]]и и [[лапи]] с нокти от [[Невестулка|невестулки]] са залепени заедно със змийски кожи. Историята на „хидрата“ дава на Линей основание да предполага, че тя е изработена от монаси, като илюстрация на единия звяр от [[Откровение на Йоан|Откровението на свети Йоан Богослов]]. Въпреки че това може да разгневи кмета, Линей огласява разкритията си и проваля плановете на градоначалника да продаде „хидрата“ за огромна сума. Опасявайки се от отмъщение, Линей и Солберг спешно напускат Хамбург.
| |||