Разлика между версии на „Порфирий (философ)“

+harnack
(дървото)
(+harnack)
 
{{без източници}}
{{към пояснение|Порфирий|Порфирий|тип=личност}}
{{Личност
Голямото по обем творчество на Порфирий включва около 70 съчинения на различни теми. Сред тях са „Мисли върху умопостижимито“, „Пещерата на нимфите“, коментари върху диалозите на [[Платон]], върху съчинения на [[Аристотел]] (като най-известните са въведението и коментара му на [[Категории (Аристотел)|„Категории“ на Аристотел]]), [[Омир]], [[Пиндар]], [[Тукидид]], [[Птолемей]], Халдейските оракули. Пише биографии на Плотин и [[Питагор]], както и история на философията, която се приема за първото подобно съчинение. Пише други трактати за астрологията, музиката, теологията, както и такива като например „За въздържанието от ядене на одушевени същества“, което коментира темата за [[вегетарианство]]то, „Против християните“, където критикува християнството, „За статуите на боговете“, „Писмо до Анебон“, египетски жрец, „Писмо до Марцела“ и др.
''Пещерата на нимфите'' е преведена на български език от [[Николай Райнов]].<ref>Порфириос, ''Пещера на нимфите'', от първообраза прев. Н. Райнов, София: Книгоиздателство Самообразование, 1920 (56с.); съдържа и ''Новоплатоничната философия и мистика на Порфириоса'' от Николай Райнов</ref>
===''Въведение'' (Isagoge) ===
 
Въведението към логическите трудовете на Аристотел, което Порфирий пише, предшества непосредствено трактата за Категориите и поради това се възприема и като негов коментар, макар съдържанието му да е по-общо. Този текст изиграва съществена роля в западната мисловност дооколкото в него е формулран [[Спор за универсалиите|проблемът за универсалиите]] и, по-нататък, за тяхното координиране, което става известно като "дървото на Порфирий".
 
{{цитат|- веднага ще отбележа, че относно родовете и видовете не желая да обсъждам, дали те съществуват самостоятелно или само са дадени в мислите и ако съществуват самостоятелно, дали са тела или са безтелесни, също така - дали са отделими или са в сетивните неща и зависят от тях.}}
 
В изложението което Порфирии съчинява, той прави опит да въведе крайна йерархия на родовете и видовете, а не само да ги съпостави относително. В това проличава неговата платонистка нагласа, която в случая не съответства на замисленото от Аристотел.<ref>[[Умберто Еко|Еко У.]], ''Семиотика и философия на езика'', София: Наука и Изкуство, 1993, с.68-81 ('''Критика на дървото на Порфирий''')</ref> Така например, ако чисто логически, предметната област е разчленена на твърди и течни ("не-твърди") неща и също на бели и черни ("не-бели"), независмо от структурирането в [[дърво (математика)|класифициращо дърво]], няма реална субординация.
===''Против християните'' ===
Около 270г. при престоя си в Сицилия, Порфирий пише трактата ''Против християните'', който става първата книга забранена с императорски [[едикт]] поради религиозните убеждения възприети от [[Константин I]]. <ref>Pier Franco Beatrice, « Le traité de Porphyre contre les Chrétiens », ''Kernos'' [En ligne], 4 | 1991, mis en ligne le 11 mars 2011. URL : http://kernos.revues.org/295 ; DOI : 10.4000/kernos.295</ref> В продължение на повече от век обаче текстът продължава да е коментиран, като изчезва практически напълно след повторно осъждане в средата на Vв. от Теодозий II. Използвайки цитати и парафрази от полемиката, в началото на 20в фон Харнак публикува реконструкция на текста.<ref>Harnack A. von.,'' Porphyrius "Gegen die Christen", 15 Bücher-Zeugnisse, Fragmente und Referate '' (Abhandiungen d. kg. preuss. Akad. d. Wiss., Phil.-hist. KI., Berlin, 1916,</ref>
 
==Литература ==
* Порфирий, ''Въведение'' <към Категории на Аристотел> в Аристотел, ''Категории'', София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93-116.
* Порфирий, сб. ''Пещерата на нимфите'' (вкл. ''Мисли върху умопостижимото ; Пещерата на нимфите ; Животът на Плотин ; Писмо до Марцела''), прев. от старогр. В. Маринов, София : Библиотека 48, 2000 (208 с.); съдържа и ''Порфирий, философът платоник'' Владимир Маринов
Анонимен потребител