Бомбардировач: Разлика между версии

За разлика от самолетите, през войната страшна военна сила били [[Дирижабъл|дирижаблите]]. Най-силна въздухоплавателна държава по това време била [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]], която имала цели 18 дирижабъла. Немските апарати можели да преминат разстояние от 2- – 3000 km със скорост 80- – 90 km/h, носейки товар от няколко тона бомби. Например на 14 август 1914 година в резултат от нападението на един военен дирижабъл над град [[Антверпен]] били разрушени напълно 60 къщи, а още 900 били повредени. Също така през септември 1914 година немците губят четири дирижабъла в нощна акция, главно поради големия им размер, ниската скорост и най-вече защото били пълни със силно взривоопасен [[газ]] – [[водород]] (в днешните дирижабли се използва инертният [[хелий]]). За военачалниците било ясно, че във въздушните атаки им трябва машина, която да е много по-лека и маневрена.

По време на Втората световна война воюващите страни използват повече от 100 различни типове бомбардировачи. Най-много модификации има при двумоторните машини. Те основно се определяли на „фронтови“ и „далекобойни“. Първия вид нанасял удари в района на военните действия, обикновено в радиус от около 300- – 400 km, докато посредством втория вид били нанасяни удари в дълбочина, например бомбардировките на съюзниците над [[Дрезден]], [[Бремен]], [[Берлин]], [[София]], [[Румъния|Румънските нефтени полета]] и много други.