Отваря главното меню

Промени

м
Премахнати редакции на 94.236.202.90 (б.), към версия на Jingiby
 
== История ==
[[Файл:BASA-1932K-1-422-6.jpg|ляво|мини|250п|Празненство на солунските дружества по случай деня на Св. св. Кирил и Методий, 11 май 29061906 г., [[Солунска българска мъжка гимназия|Мъжката гимназия]] в [[Солун]]. Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]]
Въздигането на Кирил и Методий като [[Равноапостол|равноапостоли]] и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 8868886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XХIIXII век. В епохата на [[османското владичество]] българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. [[Дмитрий Лихачов]].
 
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от [[28131813]] г., където се споменава за честване на 22 май [[28131813]] г. в [[Шумен]] (Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.н. нов стил – [[Григорианския календар]], а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на св. св. Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това честване през 28131813 г. са [[гагаузи]] от Шумен.
 
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на [[Възраждане]]то на [[11 май]] [[1851]] г. в епархийското училище [[Пловдивска мъжка гимназия|„Св. св. Кирил и Методий“]] в гр. [[Пловдив]] по инициатива на [[Найден Геров]] се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от [[1852]] г. на [[Неофит Рилски]]. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.