Дупката (защитена местност): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
}}
'''Дупката''' е [[защитена местност]], разположена в землището на [[Ивайловград]] северозападно от града. Заема площ от 6,5 ха върху склонове от [[Източни Родопи|Източните Родопи]] и надморска височина от около 300 метра. Обявена е през 1992 г. по предложение на [[Българско ботаническо дружество|Българското ботаническо дружество]]. Обхваща варовит хълм, разположен северозападно от Ивайловград<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://store3.data.bg/rhodopesandsakar/bg10.Dupkata.html1 | заглавие = Дупката | достъп_дата = 16.05.2019 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | цитат = | език = bg}}</ref>.
Създадена е с цел опазване на находище на редки и защитени диворастящи орхидеи и пещерата „Дупката“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=101 | заглавие = Дупката | достъп_дата = 06.05.2019 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Изпълнителна агенция по околна среда | цитат = | език = bg}}</ref>. == Описание ==
Line 23 ⟶ 24:
== Пещерата „Дупката“ ==
Входът към пещерата е разположен в непосредствена близост до алеята пресичаща парка. Ограден е за недопускане на влизането на лица в нея. Пещерата е суха, едноетажна и неразклонена. Образувана е във варовикова скала и е диаклазна. Дълбочината и е около 8 метра и е с дължна около 32 метра. За първи път е картирана от Борис Колев и членове на хасковското спелеоложко дружество „Аида“ на 3 септември 1971 г. Фауната е проучена за първи път от [[Боян Петров]] и [[Стоян Бешков]] през април 1992 г<ref name="hinko">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=129 | заглавие = Пещерата Дупката в сайт на БФСп | достъп_дата = 7 май 2019 | издател = | език = bg }}</ref>. Установено е, че е обитавана от 4 вида прилепи сред които [[голям подковонос|голям]], [[малък подковонос|малък]]
== Флора ==
Флората е богата и включва над 350 вида. Територията на защитената местност е неголяма, но характерна с голямо разнообразие от растителност израснала върху варовикова основа. Представена е от издънкова смесена широколистна гора на [[келяв габър]], [[мъждрян]], [[космат дъб]], храсталаци на същите видове и {{bt-bullat|червена хвойна|Juniperus oxycedrus}}, [[драка]], {{bt-bullat|кукуч|Pistacia terebinthus}}, [[жасмин]], малки полянки със {{bt-bullat|Садина (растение){{!}}садина|Chrysopogon gryllus}}, {{bt-bullat|валезийска власатка|Festuca valesiaca}}, {{bt-bullat|влакновидно коило|Stipa capillata}}, {{bt-bullat|красиво коило|Stipa pulcherrima}}, {{bt-bullat|безлизма|Dichantium ischaemum}} и богато разнотревие, включващо средиземноморски видове, ароматни треви и полухрасти. Част от територията е залесена с [[черен бор]].
Видовете от Червената книга на България, които растат тук са са над 10. Това са {{bt-bullat|тракийско диво жито|Aegilops spaltoides}}, {{bt-bullat|едноцветна конска подкова|Hippocrepis unisiliquosa}}, {{bt-bullat|жълта урока|Bupleurum flavum}}, {{bt-bullat|балдензова урока|Bupleurum baldense}}, {{bt-bullat|южно чапличе|Scandix australis}}, {{bt-bullat|нежен микропирум|Micropirum tenelum}}, {{bt-bullat|бодлив паленис|Pallenis spinosa}}, {{bt-bullat|жлезист гръмотрън|Ononis adenotricha}} и орхидеите [[недоразвит лимодорум]], [[пеперудоцветен салеп]]. Тук се срещат още 13 вида орхидеи, сред които защитени са [[двурога пчелица|двурогата]] и [[паяковидна пчелица|паяковидна пчелици]], {{bt-bullat|пърчовка{{!}}пърчовката|Himantoglossum carpinum}} и {{bt-bullat|пирамидален анакамптис{{!}}пирамидалния анакамптис|Anacamptis pyramidalis}}.
Голям е броят на балканските ендемити: {{bt-bullat|дегенова експарзета|Onobrychis degenii}}, {{bt-bullat|атинска мащерка|Thymus atticus}}, {{bt-bullat|критски ранилист|Stachys cretica ssp. bulgarica}}, {{bt-bullat|белоезичест ранилист|Stachys leucoglossa}}, {{bt-bullat|тракийски лен|Linum thracicum}}, {{bt-bullat|струмски жълт равнец|Achillea clypeolata}}.
== Бележки ==
|