Уикипедия

Велика Морава: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м кор.
Ред 5:
| картинка-описание = Велика Морава край [[Варварин]].
| местоположение = {{Сърбия}}<br>{{Черна гора}}<br>{{Косово}}<br>{{Република Македония}}<br>{{България}}
| дължина = 185/493 – <ref>със [[Западна Морава]] и [[Ибър (река)|Ибър]]</ref>
| басейн = 37,444
| отток = 255
Ред 25:
'''Велика Морава''' или само '''Морава''' е река в [[Сърбия]], десен приток на [[Дунав]].
 
Образувана е от сливането на реките [[Южна Морава]] и [[Западна Морава]] <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref>.
 
[[Дължина]]та на [[река]]та от сливането на Южна и Западна Морава (край [[Сталач]]) до нейното устие в Дунав (североизточно от [[Смедерево]]) е 185  km.
 
== Историческо име ==
Ред 53:
 
=== Речно корито ===
Коритото на реката е с [[широчина|ширина]] 80&nbsp;– 200 мm, а [[дълбочина]]тадълбочината му е до 10 мm. Речното корито е непостоянно и Велика Морава често го изменя. На местата на предходното ѝ протичане се образуват езерца, наричани ''моравища/е'', откъдето произлиза и името на реката.
 
=== Стопанско значение ===
Ред 60:
Днес само 3 km от устието на реката са плавателни, а с началото на хидромелиоративните мероприятия през 1966 се е предвиждало цялата ѝ дължина до Сталач да стане плавателна. Историческите сведения съобщават, че реката се е ползвала като плавателна от устието ѝ до [[Чуприя]].
 
След Баграданската клисура&nbsp;– по горното течение на реката, в горноморавската котловина преминава основната пътна [[инфраструктура|инфраструктурна]] артерия на [[Сърбия]]&nbsp;– [[А1 (Сърбия)|Автомагистрала А 1]]. До рухването на Югославия, сръбското държавно ръководство не се е отказвало от плановете си за изграждане на геостратегически коридор, свързващ [[Белград]] със [[Солун]]&nbsp;– плавателен [[канал]] Дунав&nbsp;– Морава&nbsp;– [[Вардар]]&nbsp;– [[Бяло море]].
 
=== Селища ===
Ред 70:
 
=== Античност ===
През [[античност]]та долината на Велика Морава е населявана от [[тракийски племена]]&nbsp;– [[мизи]], [[трибали]] и др. В територията на областта има [[келти|келтско]] проникване след [[300 г. пр.н.е.]] След [[Римска империя|римската]] колонизация, областта влиза в границите на [[римска провинция|римската провинция]] [[Горна Мизия]]. След [[3 век]] областта е жертва на [[готи|готски]] опостушенияопустошения, а след разделянето на Римската провинция на две, долината на Велика Морава е включена в [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. <ref>{{cite book |last= Ценов |first= Ганчо |authorlink= Ганчо Ценов |title= Русия и завоевателните стремежи на сърбите |year= 1915, 2004 |publisher= Искра}}</ref>
 
=== Средновековие ===
След [[6 век]] започва [[славяни|славянското]] проникване на [[юг]] от [[Дунав]]а. Долината на Велика Морава е основна пътна артерия за проникване на [[южни славяни|южните славяни]] към [[Косово]], [[Македония (област)|Македония]], [[Албания]], [[Епир]], [[Тесалия]] и [[Пелопонес]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>. В областта се заселва [[славяни|славянското племе]] от т.нар. българска група [[моравяни]] или моравци, а на десния ѝ бряг покрай Дунав се заселват други славянски племена от българската група&nbsp;– [[браничевци]] и [[кучани]] <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>.
 
По време управлението на хан [[Крум]], областта е административно-политически присъединена към [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. От [[9 век]] насетне, населението по долината на река Велика Морава участва във формирането на [[българи|българската]] [[народ]]ност <ref>{{cite book |last= Ангелов |first= Димитър |authorlink= Димитър Ангелов (историк) |title= Образуване на българската народност }}</ref>. По време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] в долноморавско се образуват две български [[историко-географска област|исторически]] области&nbsp;– в ляво по течението на реката [[Белградска област|Белградска]] с център [[Белград]], а в дясно [[Браничевска област|Браничевска]] с главен град [[Браничево]] (днешен [[Костолац]]) <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>.
 
=== Етническа граница ===
След [[обсада]]та завършила с [[Превземане на Белград (1521)|превземането]] на [[Белград]] през [[1521]] от [[османци]]те, старото българско население от [[Историко-географска област|областта]] /от [[1522]]/ е изселено от [[Сюлейман Великолепни]] по [[Виа Милитарис]] в [[Източна Тракия]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [http://www.bkks.org/files/Zanetov_Bulgari_na_Morava.pdf Българи на Морава] |year= 1914 }}</ref> Спомен от това преселване е [[село]] [[Белград (село)|Белград]] в покрайнините на [[Цариград]] <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>, където преди е нямало българско население.
 
Обичайно Морава се сочи от [[пътешественик|пътешествениците]] по време на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] за [[етнос|етническа]] [[граница]] между [[българи]] и [[сърби]] <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи&nbsp;– предели, население, бит и стопанство |publisher= Труд }}</ref>. Примерно [[Джон Бърбъри]] през [[1664]]&nbsp;– [[1666]] в [[пътепис]]а си разказва {{цитат|От Ягодина по хубав и здрав мост преминахме река Морава, която разделя Сърбия от България.|}} Почти всички исторически сведения на пътешественици по [[Виа Милитарис]] в [[период]]а [[16 век|16]]&nbsp;– [[18 век]] свидетелстват за това:
[[Файл:S. Srbija.pdf|мини|450п|Произход на населението в [[Кралство Сърбия]] (и по Велика Морава)<br />
{{legend||1. розово и светло червено&nbsp;– [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}
Ред 91:
 
* [[Бенедикт Курипешич]] ([[1530]])
* [[Корнелиус де Шепер|Корнелий дьо Шепер]] ([[1533]])
* [[Жан Шено]] ([[1546]])
* [[Анри II (кралски секретар)|Анри II]] ([[1547]])
Ред 139:
 
[[Гаврил Занетов]] в [[книга]]та си „Населението по долината на Велика Морава“ ([[1918]]) извежда следните заключения:
# В края на [[17 век]] [[долина]]та на реката е опустяла, като староседелците се изселили в т.нар. [[Голямо сръбско преселение]] (в което участват [[християни]], включително [[българи]] и [[албанци]] <ref>{{cite book |last= Малкълм |first= Ноел |authorlink= Ноел Малкълм |title= Кратка история на Косово |year= [[2001]], второ издание след [[1998]] |publisher= ЛИК, ISBN 954-607-407-1}}</ref>) на [[север]] към [[Военна граница|Военната граница]];
# След [[1688]] австрийците взели да нахълтват в Моравската долина, а от [[1717]] до [[1738]] владеят напълно [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] /с малко по различни граници от този в началото на [[19 век]]/, което им позволява да привличат нови заселници по долината на Велика Морава от южните [[българско землище|български земи]] като [[Косово]], [[Българска Морава]] и [[Македония (област)|Македония]].
# В началото на [[18 век]] по долината на Велика Морава се заселват малко сърби от [[Нови пазар (Сърбия)|Новопазарско]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]], както и малко българи от [[Тимошко]].
# Процесът на прииждане на ново [[население]] по долината на Велика Морава продължава и през [[19 век]], но като цяло населението запазва своя преимуществено български облик и [[бит]], предвид и на [[произход]]а му. Незначителният сръбски етнически елемент се претопява сред останалото население, образувайки специфичния [[косовско-моравски говор]], който отива на около 20 km западно от Велика Морава. На запад от реката [[български език|българския език]] е по-чисто запазен. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница }}</ref>
 
В капиталния си труд „[[Западни български земи и Сърбия]]“, Гаврил Занетов описва подробно българското равностойно участие в [[Първо въстание в Белградски пашалък|първото въстание в Белградския пашалък]], както и последвалата го [[Асимилация (социология)|асимилация]] и [[сърбизация]] на населението в т.нар. [[Подунавие]]&nbsp;– [[запад]]но /(в средновековната [[Белградска област]]/) и [[изток|източно]] /(в [[Браничевска област]]/) от Велика Морава.
 
=== Левият бряг на Велика Морава ===
Ред 150:
 
=== Граница между Сърбия и България ===
[[Мелхиор Безолт]] през 1584 година, отбелязва река Велика Морава като деляща две земи&nbsp;– [[Сърбия]] и [[България]]. В уточнението си към изложеното, той пише и следното: {{цитат|както това се приема изобщо|}} <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> Внимателните и детайлни етнографски проучвания от по-късни периоди, забелязват българското население и по левия (западен) бряг на реката. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българското население в средните векове |year= 1902 |publisher= Спиро Гулабчевъ }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българи на Морава |year= 1914 }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западните предели на българската народност |year= 1916 |publisher= Г. М. Чамоневъ}}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница }}</ref>
 
=== Българи оттам Морава ===
Ред 158:
 
=== Говор ===
По време на научната си обиколка в [[Моравска област|Моравската област]], [[Анастас Иширков]] отбелязва следното: {{цитат|Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията.|}} <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref> Населението по долината на Велика Морава комуникира на [[косовско-моравски говор]], наричан още и [[косово]]-[[Ресава|ресавски]] [[диалект]]. Това обстоятелство е установено от трима български [[учен]]и [[езиковед]]и ([[Беньо Цонев]], [[Стефан Младенов]], [[Стоян Романски]]) по време на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref>. Всички сръбски учени също сочат специфичния косово-ресавски говор на това население, причислявайки го към т.нар. старощокавски [[сръбски]] диалекти [http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm (Разпространение на косово-ресавския диалект според сръбската диалектология)]. Беньо Цонев и Стефан Младенов <ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref> в капиталния труд „История на българския език“, категорично определят косовско-моравския говор за краен западен диалект на [[Български език|българския]] език <ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916&nbsp;– 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref name=":0">{{cite book|last=Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|first=Българска Академияакадемия на Наукитенауките (БАН)|authorlink=Институт за български език|title=Единството на българския език в миналото и днес|year=1978|publisher=Издателство на Българската Академияакадемия на Наукитенауките, София}}</ref><ref>{{cite book |title= История на българския език |year= 1919&nbsp;– 1937 |publisher= Том I-III }}</ref>. [[Кръстьо Мисирков]] определя българо-сръбската езикова граница така: {{цитат|С български славяни, след заселването на Балканския полуостров със славяни, беше заселен не само десния, но и левия бряг на река Морава, т.е. целия ѝ басейн на запад до водоразделите на Морава и Колубара и на Сръбска Морава и Ибър|}} <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
 
Езикови данни за този [[факт]] съдържа дори [[име]]то на днешната столица на [[Шумадия]]&nbsp;– [[Крагуевац]], което произлиза от [[прабългари|прабългарското]] название на [[животински вид|вид]] [[ястреб]], ползван за [[лов]] в тези слабонаселени места по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Спанчев |first= Емил |authorlink= Емил Спанчев |title= Корени |year= 28 април 1999 г., брой 17 |publisher= в-к „Македония“ | }}</ref>. Името на големия ''[[автомобил]]ен [[завод]] „[[Застава (холдинг)|Застава]]“'' в Крагуевац, също е показателно в тази историко-етнологическа насока.
Ред 174:
# да установи контрол над [[Тимошко]] и да го присъедини през [[1833]] година;
# да [[анекс]]ира [[Поморавие]]то окончателно през [[1878]] година, последвано от [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]];
# в началото на [[20 век]] ([[1912]]&nbsp;– [[1913]]) да завладее днешно [[Косово]] и [[Вардарска Македония]] /(проникването освен през Поморавието, е и по [[Поибрие]]то/); <ref>{{cite book |last= Карастоянов |first= Стефан |authorlink= Стефан Карастоянов |title= Политическа география, Геополитика, Геостратегия |year= 2008 |publisher= УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание}}</ref>
 
=== Геополитическо ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Велика_Морава“.