Мачу Пикчу: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-qu}} => {{lang|qu}}
Заместване на съдържанието на страницата с „BUUUS800px|thumb|center Файл:99 - Machu Picchu - Juin 20...“
Ред 1:
BUUUS[[Файл:95 - Machu Picchu - Juin 2009.jpg|800px|thumb|center]]
{{Археологически обект
| изглед = 80 - Machu Picchu - Juin 2009 - edit.2.jpg
| изглед-описание = <!-- Описание на илюстрацията -->
| карта = Перу
| гео-ширина = -13.1631
| гео-дължина = -72.5456
| площ = 325,92 km<sup>2</sup>
| страна = {{Перу}}
| област-вид = Регион
| област = [[Куско (регион)|Куско]]
| вид = Град
| период = 1450 – 1572 г.
| епоха = [[Инки|Инкска цивилизация]]
<!-- Тази група параметри се попълва само за обекти, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО -->
| юнеско-име = Historic Sanctuary of Machu Picchu
| юнеско-регион = <!-- Регион по класификацията на ЮНЕСКО; ≈„Регион“ в [[Шаблон:Шаблон:Световно културно и природно наследство]] -->
| юнеско-тип = Смесено
| юнеско-критерий = i, iii, vii, ix
| юнеско-година = 1983
| юнеско-ID = 274
}}
 
'''Мачу Пикчу''' ({{lang|qu|Machu Pikchu}}, буквален превод „''Стар връх“'') е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно [[Перу]], построен от [[инки]]те през [[15 век]]. Той влиза в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство]] на [[ЮНЕСКО]] от 1983 г.
 
Дворците, храмовете и домовете са на 2 430 m надморска височина в [[Анди]]те. Наричан е още „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките [[Пачакути]] век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към [[1440]] г., и е функционирал до [[1532]] г., когато [[Конкистадор|испанците]] нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Въпреки че мястото е известно на местните, то остава неизвестно за испанците през колониалния период, както и за останалия свят, докато американският историк [[Хайръм Бингам III]] не го популяризира през 1911 г.
 
== История ==
След завладяването на Перу от [[испанците]], бунтовният [[инка]] Манко Капак II тайно се измъква от [[Куско]] и се установява северозападно от [[Олантайтамбо]] в дълбините на [[джунгла]]та, където основава град наречен Вилкабамба. След дълги години сражения с инките, през [[1572]] г. испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половин брат на Манко) в Куско, където го екзекутират.
 
Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град – в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са [[храм]]ове, резиденции, [[склад]]ове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен [[камък]] и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1 200 души, които се прекланяли пред бога на [[Слънце]]то ([[Инти]]) и отглеждали селскостопански култури на [[тераса|терасите]]. Площта на светилището е 325,92 km². Средната надморска височина е 2350 m.
 
За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 m) над река [[Урубамба]] и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали [[писменост]]). Не е ясно и защо са го напуснали – една теория казва, че ги е прогонила [[епидемия]] от [[едра шарка]]. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а [[курорт]] или [[цитадела]] за елита на инките. В него е имало огромен [[Дворец|палат]] и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености – планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх).
 
В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, [[фонтан]]и, свързани помежду си с [[канал]]и и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за [[аристокрация]]та. В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – [[Виракоча]], а до него прочутият Храм с трите прозореца изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали [[жертвоприношения]].
 
Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със [[злато]], докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в [[Йейл]], Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в [[каньон]]а на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките напълно запазен и пуст. Датата е [[24 юли]] [[1911]] г. Бингъм не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу окупира въображението на хората по света с удивителната си архитектура – издигнат високо, така че никога да не бъде намерен. Първата книга на Бингъм носи заглавието „''Изгубеният град на инките''“. Той пише още книги и множество статии в следващите години. По време на пътешествията си из Перу той успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в [[Лима]], което му позволява да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.
 
Наскоро Перу обявява, че ще започне съдебни процедури, за да си върне хилядите [[артефакт]]и от Йейл. Днес властите в [[Лима]] твърдят, че в началото на [[XX век]] са се съгласили с преместването на находките само с условието, че те ще бъдат върнати. От Йейл обаче отвръщат, че при събирането на предметите са следвани стандартните практики за времето и че предлагат разумна оферта да върнат някои от артефактите. От Перу плашат, че ще повдигнат иск в [[САЩ]], след като тригодишните преговори са завършили без споразумение. От университета казват, че са предложили да работят с перуанското правителство и да организират паралелни [[Художествена изложба|експозиции]] с предмети на инките в Йейл и в нов музей, който ще бъде построен в Перу. Лима си иска обратно артефактите, за да бъдат показани на голяма изложба, с която да отбележи 100-годишнината от откриването на Мачу Пикчу.
 
== География ==
[[Файл:Karta MachuPicchu.PNG|мини|upright=1.1|Карта на Мачу Пикчу.]]
 
Мачу Пикчу лежи на 13,164 градуса южно от [[Екватор]]а.{{sfn|Wright| Valencia Zegarra|p= ix}} Разположен е на 80 km северозападно от [[Куско]], на билото на планина с [[надморска височина]] от 2430 m.{{sfn|Wright| Valencia Zegarra|p= ix}} Това е един от най-важните археологически обекти в Южна Америка и една от най-посещаваните туристически забележителности на континента, както и най-посещаваната в Перу.{{sfn|Davies|1997|p=163}} Мачу Пикчу има влажен и сух сезон, като повече от валежите падат в периода от октомври до април.{{sfn|Wright| Valencia Zegarra|p= ix}}
 
Мачу Пикчу се намира над завой на река Урубамба, която обгражда мястото от три страни, където скалите има вертикален наклон с височина 450 m до основата им при реката. Областта често бива обвивана от сутрешни мъгли от реката.{{sfn|Wright| Valencia Zegarra|p= 1}} Мястото на града в миналото е военна тайна, а неговите отвесни урви и стръмни планини предоставят естествена защита. Въженият [[мост Инка]] над река Урубамба при каньона Понго де Маиник предоставя таен вход на [[армия на инките|армията на инките]]. Друг мост е построен западно от Мачу Пикчу на място, където има пространство от 6 m в скалите.
 
Градът лежи в седловина между двете планини Мачу Пикчу и Хуайна Пикчу{{sfn|Wright| Valencia Zegarra|p= 1}} и има ясна гледка към двете долини по-долу и почти недостъпна планина отзад. Разполага със запаси на вода от извори, които не могат лесно да се блокират. Хълмовете към града са осеяни с тераси, представляващи допълнително обработваема земя, както и препятствие за евентуалните изкачващи се нашественици. Терасите намаляват [[Ерозия на почвата|ерозията на почвата]] и предоставят защита от [[свлачища]].{{sfn|Wright|Valencia Zegarra|Crowley|2000b|p=2}} Два високопланински маршрута от Мачи Пикчу преминават през планините до Куско. И двата могат да се блокират много лесно в случай, че нашественици ги приближат.
 
== Панорамни снимки ==
[[Файл:95 - Machu Picchu - Juin 2009.jpg|800px|thumb|center]]
[[Файл:99 - Machu Picchu - Juin 2009.jpg|800px|thumb|center]]
[[Файл:104 - Machu Picchu - Juin 2009.jpg|800px|thumb|center]]