Казахска хълмиста земя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
| карта-файл2 =
}}
'''Казахската хълмиста земя''' (''Саръ Арка, Централноказахстанска хълмиста земя'') ({{lang|kk|Сары Арқа
== Геоложки строеж ==
В геоложко отношение Казахската хълмиста земя влиза в състава на Урало-Монголския геосинклинален пояс. Изградена е от силно дислоцирани метаморфни палеозойски шисти, кварцити, пясъчници и варовици, на места препокрити от мезо-кайнозойски наслаги. До 60% от
== Географска характеристика ==
=== Географско положение ===
Казахската хълмиста земя се разполага между [[Западносибирска равнина|Западносибирската равнина]] на север, долината на река [[Иртиш]] и крайните югозападни разклонения на планината [[Алтай]] на североизток, [[Зайсанска котловина|Зайсанската котловина]] и планината [[Тарбагатай]] на изток, [[Балхаш-Алаколска котловина|Балхаш-Алаколската котловина]] на югоизток, пустинята [[Бетпак Дала]] на юг, [[Туранска низина|Туранската низина]] на югозапад и [[Тургайска падина|Тургайската падина]] на запад.<ref name="bse"></ref>
=== Релеф ===
Западните и северните части на Казахската хълмиста земя се характеризират с предимно заравнения си релеф, като средните абсолютни височини варират от 300 до 500 m. Тук са разположени два нископланински масива: [[Улутау]] (1133 m) на запад и [[Кокчетавски възвишения|Кокчетавските възвишения]] (връх Синюха, 947 m) на север. Източната част се отличава с по-големите си абсолютни височини (средно от 500 до 1000 m) и по-разчленения си релеф. В централната част на Казахската хълмиста земя се издигат [[Каркаралински планини|Каркаралинските планини]] с масива '''Аксоран 1566 m''', ({{coord|48|25|26|N|75|28|16|E}}), най-високата точка на Казахската хълмиста земя, а на изток е разположен хребета [[Чингизтау]] (1077 m). Нископланинските масиви, относителната височина на които не превишава 500 – 600 m, са обкръжени от т.н. (на [[руски]]: „мелкосопочник“) – обширни пространства от сравнително висока вълниста равнина, по която в редове или безразборно са разположени многочислени хълмове, група от хълмове с различна форма и геоложки строеж и предимно сухи речни долини между тях и с относителна височина от 10 – 50 m до 100 m.<ref name="bse"></ref>
=== Климат ===
Климатът в района на Казахската хълмиста земя е континентален с рязко нарастваща на сухота на юг и югоизток. Средната януарска температера е от -14°С до -18°С, средна юлска 20 – 24°С. През зимата температурите падат до -40°С, а през лятото дневните температури достигат до 35°С и нагоре (в южните части). Годишната сума на валежите е малка 200 – 300 mm (до 370 mm в северните нископланински масиви). През зимата снежната покривка е тънка или почни отсъства. Често явление през лятото са продължителните засушавания.<ref name="bse"></ref>
=== Води ===
През Казахската хълмиста земя преминава вододела между водосборния басейн на река [[Иртиш]] и водосборните басейни на реките, течащи на север и юг към безотточни басейн на [[Сибир|Южен Сибир]] и [[Средна Азия]]. Най-големите реки принадлежщи към водосборния басейн на река [[Иртиш]] са: [[Ишим]] с притока си [[Терсакан]], [[Шаган]] и др. Към северния (Южносибирски) безотточен басейн се отнясят реките: [[Нура (река)|Нура]], [[Силети]], [[Шидерти]] и др. Най-големите реки пренадлежащи към Средноазиатския безоточен басейн и гебещи се пустинните пясъци са: [[Тургай]], [[Ули-Жиланшик]], [[Саръсу]] и др. Режимът на всички реки водещи началото си от Казахската хълмиста земя е много неравномерен. Те се подхранват основно за сметка на пролетното снеготопене и отчасти от подземни води и имат ясно изразено пролетно пълноводие, през лятото силно намалят, а по-малките пресъхват. Например пролетният отток на река [[Нура (река)|Нура]] съставлява 88% от годишният ѝ отток, а летният е едва 3%. През зимата всичките реки замръзват, а по-малките замръзват до дъно. Всичките реки в региона на са плавателни. На територята на Казахската хълмиста земя са разположени няколко хиляди малки и големи, предимно солени и непостоянни езера. Най-голямото от тях е езерото [[Тенгиз]], в което се влива река [[Нура (река)|Нура]].<ref name="bse"></ref>
=== Природни ландшафти ===
Северната част на Казахската хълмиста земя се отнася към степната зона, заета от различни типчаково-коилови треви, развити върху южни черноземни (частично разорани) почви. Средната част на региона попада в сухата степна зона, заета от типчаково-коилови треви, развити върху тъмнокестеняви (също частично разорани) и кестеняви почви. Южните и източните части на хълмистата земя са заети от полупустини, където се съчетават степни и пустинни растителни съобщества, развити върху светлокестеняви почви. Югоизточната част на областта, около северния бряг на езерото [[Балхаш]] попада в пустинната зона. През пролетта за кратко време обширни пространства в степната зона са покриват с буйна тревиста растителност и се използват за пасища.<ref name="bse"></ref>
== Източници ==
<references/>
| |||